За да й угоди, Кърт прекарал остатъка от нощта, дебнейки сред олеандровите храсти на съседите. Останал скрит сред тях още няколко нощи, ала не видял никого. Тем му се сърдела все повече и настоявала, че някакъв непознат се навърта наоколо, ала не можела да го опише. Той си помислил, че това е свързано с продажба на наркотици, а Темара не желаела той да научава каквото и да било за тази част от живота й. А може би прекалявала с марихуаната.
След това един ден Темара му казала, че всичко между тях е свършило — само това. Кърт разбрал, че тя се е променила, намерила е друг човек, и открил, че всъщност не е кой знае колко разстроен от това. Споразумели се да останат приятели и да поддържат връзка помежду си.
След няколко седмици, когато местните вестници разгласили новината за нейното изчезване, той не се разтревожил особено. Тем често приказвала, че ще се махне оттук. Естествено, родителите й не знаели къде се намира. Независимо че бяха изпълнени с добри намерения към бъдещето й, те не се разбирали с дъщеря си. Кърт предполагал, че тя ще ги накара да чакат дълго, отмъщавайки им за прекомерно големите надежди, които й възлагаха, както и за това, че непрекъснато се намесваха в живота й.
Отминали дни, след това месеци. Кърт започнал да си задава въпроси. Дали той трябваше да направи нещо повече, за да разсее страховете й? Наистина ли я бе преследвал някой? Той обмислил идеята да се обади на родителите й, след това я отхвърлил. Те не биха могли да сторят нещо повече от полицията. Беше ли избягала Темара? Кърт не вярвал, че тя е в състояние да устои на желанието да му пише или да им се обади по някакъв друг начин. Тя не би се отнесла с него така, нали? Кърт бил напрегнат месеци наред, ала загрижеността му не променила нещата. Темара Суийт никога повече не го потърсила.
Кърт и Тем не познавали добре Тери. Той си спомни, че я бе срещал няколко пъти в града, докато ходел с Тем. Артистичен тип жена, с много дълга кестенява коса, която обичала да се облича в ярки дрехи. Веднъж Тем подметнала, че Тери била лудо влюбена в него, ала Кърт просто се разсмял в отговор.
По това време той живеел в хижата на родителите си съвсем сам, докато те оставали да презимуват по крайбрежието, недалеч от Сан Луи Обиспо и това било последната им зима, както се оказало по-късно. Някъде около месец след изчезването на Тем един ден Тери изневиделица се появила пред външната врата на хижата, донесла със себе си домашно приготвена лазаня.
— Чух, че си се върнал — казала тя. Била облечена в небесносин вълнен пуловер с избродиран елен върху гърдите и тесни джинси. Била увила врата си с шал, от който се подавал крайчецът на носа й, почервенял в мразовития вятър.
— Аз никога не съм си тръгвал оттук — отбеляза Кърт.
— Искам да кажа, че си се прибрал от работа — уточнила тя.
Изглеждала така, сякаш замръзва от студ.
— Влез — поканил я Кърт. Направил й чаша кафе, което тя жадно изпила, притискайки порцелана с пръсти, тънки и бели като кост. След това посетителката му си заминала.
След седмица Кърт се натъкнал на нея в едно кафене. След няколко дни в едно кино, а този път той бил сам и седнал до нея. Бил самотен, нямало с кого да разговаря, изпращал непрекъснато автобиографията си на различни места и подлудявал местните библиотекари с молбите си за информация относно симфонични оркестри. Търсел истинска работа, не можел вече да понася собствения си глас и начина, по който пеел фалшиво различни мелодии сред непрестанния дъжд.
След няколко седмици, възбудени след обилното ядене и червеното вино, двамата се измъкнали от местния театър по средата на пиесата и се целунали за пръв път.
Януари. Ветровит месец, пълен със сняг и студ, който замразил всичко живо в Тахо.
Кърт все още мислел често за Темара. Чувствал се виновен, че не се бе отнесъл с достатъчно внимание към проблемите й. Той продължавал да се тревожи, докато дните отлитали един след друг, а тя все не се обаждала. Ала Тери заемала изцяло ежедневието и мислите му, облечена в своето прословуто палто от рисови кожи, принадлежало преди време на майка й.
Прекарвали все повече и повече време заедно и той осъзнал, че Тери е влюбена в него. Знаел, че трябва да прекрати връзката, ала изпитвал наслада от остроумието и огромните й амбиции. Оставил нещата да се развиват от само себе си. Изминали пет месеца от деня, когато тя се появила пред вратата му; Тери и Кърт се оженили.
Най-старата история в света отново се бе повторила. Тери била бременна.
Кърт открил това случайно. Трябвало да отидат на някакво парти, ала прекарали целия следобед заедно в леглото. Както често се случвало след първата им среща, Кърт останал с ясното впечатление, че Тери се преструва и просто имитира сексуална възбуда. Той нямал богат опит, ала можел да разбере кога една жена отвръща на ласките му, макар че тя правела истинско представление, дишайки учестено и дълбоко. Сърцето й си оставало недокоснато, бузите й запазвали бледността си. Тя никога не се потяла. Тери била като камък, изваян с длето — гладка, съвършена, студена. Тогава Кърт станал пръв, вдигайки джинсите и ризата си от пода. Измил лицето си, проверил дали мишниците му миришат и се появил пред вратата на спалнята — твърдо решил да изяснят този въпрос.