— Тери… — подхвана Кърт, ала прекъснал при вида на тялото й.
Тери стояла пред голямото огледало гола, бял чаршаф покривал единствено корема й.
— Какво правиш? — попитал Кърт.
Тя прикрила гърдите си с чаршафа и се обърнала да го погледне. Извивките на гърба и бедрата й изпълнили огледалото.
— Нищо.
— Ти си бременна — прошепнал Кърт.
— Това няма значение — отвърнала тя. — Този факт не променя нищо. — Изразът на лицето й трябвало да му подскаже нещо, което Кърт не успял да разбере. Той приел, че здраво стиснатите й устни и браздата върху челото й изразяват същата напрегнатост, надежда и страхопочитание, които изпълват него.
— О, Тери, разбира се, че има значение.
— Не искам да говоря за това — прекъснала го тя. — Ще се облека — дрехите й били окачени върху облегалката на един дървен стол до леглото. Столът, който тя боядисала яркочервен, докато Кърт свирел на пианото в съседната стая, имал от двете страни на облегалката две издатини, върху които тя окачила различни свои дрехи в ярки цветове, шал в розово и синьо и тъмносин пуловер. Тери променила решението си, седнала на стола съвсем гола. Очите й били широко отворени и блеснали като на дете; те се спрели в неговите, проследявайки каква ще бъде реакцията му.
Кърт коленичил пред стола, след това се отдал на обзелия го порив, докосвайки извивката на корема й.
— Ще направя аборт — заявила тя с делови тон.
Изумен, Кърт се отпуснал назад върху рогозката на пода.
— Не го прави — прошепнал той. — Няма никаква причина за това. Ти си здрава, нали?
— Да, но трябва да постигна толкова много неща на този свят. Не искам дете. Не ме карай да се смея.
— Ти си на двадесет и осем. Сега е най-подходящото време за това. Аз ще ти помагам.
— Тогава ти иди да го родиш. Да изглеждаш девет месеца като носорог, а след това цял живот да бъдеш роб на някакво малко изчадие. Не и аз.
Кърт не можел да повярва на ушите си. Те били създали дете. Той щял да бъде баща. Тя нямала право да унищожи неговото дете.
— Тери, моля те…
— Ти не ме обичаш — заявила тя. — Единият винаги обича повече от другия. Ненавиждам себе си, че те обичам толкова много. Аз съм като просяк пред тебе. А ти просто чакаш да се появи някоя друга, за да ме изоставиш.
— Аз наистина те обичам. — Това било лъжа. Той не я обичал, никога нямало да изпита подобно чувство към нея, ала сега били заедно, било се случило нещо чудесно и Кърт трябвало да я възпре, да я предпази от ужасната грешка.
Сякаш прочела мислите му, Тери извикала:
— Лъжец.
— Недей — помолил я той. — Омъжи се за мен.
— Само за да не се отърва от детето ли?
— Не. Защото те обичам. Просто очаквах подходящото време да ти го кажа. — Той потвърдил лъжата, накарал Тери да му повярва и почти убедил себе си, че наистина е така.
През следващите няколко дни привикнал с тази идея. Започнал да си повтаря, че детето ще ги сближи както нищо друго досега. Връзката между него и Тери не се била придвижила много по-напред от фазата „въргаляне в сеното“. „Но разочарованията са ограничени“ — рекъл си той, прогонвайки тревогите от съзнанието си.
Изпитвал множество други съмнения. Тя криела много неща от него. Лъжела го за дребни неща, от което нямало никакъв смисъл. Понякога я питал:
— До „Сейфуей“ ли ходи? — А Тери го поправяла, че е отишла до друг супермаркет. По-късно Кърт разтоварвал покупките и върху тях имало етикети, ясно маркирани с щемпела „Сейфуей“. Без близки приятели и роднини тази странна жена си нямала никого освен него, а скоро щяло да се появи и детето им.
Чувствата му били съвсем объркани. Ала бебето щяло да го накара да изпита яснота. „Когато заплаче детето, веднага става ясно кое е най-важно — казвала майка му. — Човек незабавно трябва да се справи с важните предизвикателства, в противен случай трябва да поеме последствията от това.“
Нима той бил по-неподготвен от повечето хора да поеме отговорността за едно бебе? И тъкмо когато Кърт започвал да говори за него и за това колко хубаво ще бъде за тях двамата, Тери ставала мълчалива, замислена, а понякога съвсем откровено навъсена.