Сватбената им церемония, състояла се в Инклайн Вилидж, протекла бързо. Дошли родителите му. Родителите на Тери били починали в самолетна катастрофа няколко години преди да се запознае с нея. По време на същия инцидент намерила смъртта си и единствената й сестра. Тя нямала кого другиго да покани. Обядът след церемонията в празния ресторант се оказал лошо хрумване. Тери изпила прекалено много шампанско. Кърт предупреждавал по-рано да не поглъща големи количества алкохол, ала тя посрещала думите му с остър присмех, затова сега той не направил опит да я спре.
— Нека вдигнем тост за проклетото бебе — заговорила тя, разливайки част от виното във вдигнатата си чаша. — Бебето закара Кърт пред олтара, където той не желаеше да отиде и отне тялото на Тери точно когато тя започна да изпитва малко радост от него!
Възрастният баща на Кърт, който също попрекалил с шампанското, хвърлил помътен поглед наоколо и също вдигнал чашата си. Той бил единственият, който пил с нея на тоста.
Прекараха първата брачна нощ в хотел в южните райони на Тахо, от който се разкривал изглед към езерото. Тери прекарала цялата нощ в банята, повръщайки в тоалетната чиния.
Последните щастливи дни за тях двамата били, преди Кърт да научи за бебето, преди сватбата, преди той наистина да я познава.
На сутринта след сватбата тя го засипала с първата си изненада.
На балкона, в плътен бял халат, Тери седяла пред чаша с кафе и рохко сварено яйце.
— Ти не искаше да се ожениш за мен, Кърт. Тогава защо го направи?
— Изяж яйцето — отвърнал й той. — Тази сутрин просто не си в настроение. Може би ще се почувстваш по-добре, след като сложиш нещо в стомаха си. — Кърт не я критикувал, макар че през цялата нощ слушал шума, който Тери вдига в банята, и непрекъснато се бе питал как ли е увредила бебето им.
— Ти се ожени за мене, защото съм бременна. — Въпреки мръсната коса и мрачното си настроение Тери изглеждала свежа сред утринното слънце. Нямало основание да вярва, че това отблъскващо състояние на духа й ще продължи.
— Не скъпа. Аз се ожених за теб, защото ти си Тери.
Тя започнала бавно да отпуска клепачите си, докато те покрили очите й наполовина.
— Ако не бях забременяла, щеше ли да ме помолиш да се омъжа да тебе?
— Изглеждаш красива на онзи червен стол сред светлината на утрото.
Тя отхвърлила опитите му да я успокои.
— Наистина искам да узная. Отговори ми, Кърт.
— Може би не толкова бързо. Но ние се движехме в тази посока, Тери — той уловил ръката й, сякаш докосването можело да убеди и двамата в правотата на думите му.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Защото си мислех…
— Хммм — този разговор му беше омръзнал и му се искало отново да се върне при вестника. От друга страна, те били новобрачна двойка, затова Кърт оставил вестника на масата.
— Не съм готова да имам дете.
— Разбира се, че не си — отвърнал Кърт. — За щастие имаш на разположение няколко месеца, през които можеш да се подготвиш. Естествено е да се тревожиш за това. То е нещо напълно ново за нас, но можем да посетим различни подготвителни курсове за бъдещи родители или нещо подобно. Наистина звучи плашещо, но ние сме двама и ще се чувстваме чудесно. Все пак ще бъдем повече на брой от малкия човек.
— Моля те, Кърт. Спести ни тези захарни фантазии, типични за по-низшите слоеве на средната класа. Хайде да си поставим по-високи цели, какво ще кажеш?
Кърт отдръпнал ръката си.
— Ще останеш у дома достатъчно дълго, за да смениш веднъж памперсите на малкото. После ще си намериш истинска работа като музикант в някой оркестър, тъкмо за каквато си мечтаеш. Ще пътуваш месеци наред с оркестъра, а аз ще жертвам собствените си мечти, ще вися у дома, бършейки пода, където малкият е повръщал. Мислила съм много пъти по този въпрос. Казвам ти, не съм готова.
— Какво говориш?
— Не е прекалено късно. Проверих — тя продължила забързано. — Имам на разположение седмица, най-много две, за да ми направят съответната процедура.
— Искаш да абортираш нашето бебе?
— То все още не е бебе, Кърт. Само сноп клетки, не по-големи от това — тя притиснала палец към показалеца си пред лицето му. — Можем да имаме дете по-късно.
— Не — заяви Кърт.
— Твоето разрешение не ми е необходимо.
— Разбира се, че не ти е необходимо. Решението е твое, не мое. Тялото е твое. Но ти носиш моето дете и аз съм поел ангажимент, че неродено дете…
— Пое ангажимент, оженвайки се за мен? Тъкмо до това се свежда всичко. Ти никога не си искал да се ожениш за мен.
— Не започвай отново.