— Не каза ли току-що, че се сме се движели в тази посока? Не каза ли, че си се оженил тъкмо за Тери? Не за Тери и сноп клетки, които все още не представляват нищо. Не Тери — жена, която си стои по цял ден у дома с ревящо бебе на ръце. Да, тя крещи на мъжа си, когато той се прибере у дома, защото се е изхабила далеч преди да дойде времето за това!
— Защо не ми каза това по-рано?
— Преди да се оженим? Ти как мислиш — защо постъпих така? Защото знаех, че нямаше да се ожениш за мен!
— Ти не постъпи честно с мен.
— А ти честен ли беше към мен, Кърт? Беше ли? Нима не желаеше нещата да се развият по-добре, отколкото се развиват сега? Не си ли мечтаеш, докато ме прегръщаш, вместо мен в ръцете ти да бъде някоя друга жена?
— Не се опитвай да ме разсейваш. Вчера ти се омъжи за мен, след като с пределна яснота си взела решение, че няма да родиш това дете.
— Да, решението ми е точно такова!
Студена и неумолима като металния парапет в сянката, Тери сложила студените си пръсти върху неговите и се опитала да върне ръката му на предишното й място, ала Кърт не й позволил.
— Грешка ще бъде, ако сега имаме дете, Кърт. Не казвам, че никога не би трябвало да имаме.
— Тери, сега ще ти кажа истината, защото искаш да я чуеш, нали така?
Тя кимнала с глава.
— Не зная какво би могло да ни се случи в бъдеще. Само зная, че вчера се ожених за теб заради нашето дете. Не е важно какво съм мислил за това в началото, защото сега си го представям как се опитва да ходи и никога не бих могъл да забравя тези картини. Ако решиш да се отървеш от него, аз ще изляза от живота ти.
— Това е толкова погрешна стъпка, Кърт. Не бива да ме принуждаваш да раждам това дете.
— Аз не мога да те принудя! Ти самата трябва да решиш. Ала няма да се преструвам, че ще ми бъде все едно, ако направиш аборт.
— Значи ето какъв избор ми предлагаш: ти и бебето или нищо.
— Решението е твое.
— Кучи син! — тя се изправила. Кърт също я последвал. Тя свила юмруци, тежки като камъни, и започнала да го бъхти по гърдите и раменете. — Дявол да те вземе, защо правиш всичко толкова мъчително!
— Тери, моля те, престани. Не плачи.
— Ти не ме обичаш.
— Обичам ви и двамата. Ще направя всичко по силите си, за да ви обичам завинаги, ако ми дадеш тази възможност.
Благодарение на родителите на Кърт той и Тери можели да останат в малката хижа в покрайнините на град Тахо, издигаща се в подножието на стръмен хълм от планинската верига. Те се нанесли там след завършилия катастрофално меден месец, през който не правили нищо друго, освен да се карат ожесточено.
Почти веднага, след като изрекъл тези думи, Кърт осъзнал, че е направил фатална грешка: бе казал на Тери, че ще я напусне, ако тя не роди детето. Знаел, че се е изразил погрешно; ала смятал, че е невъзможно да го направи по друг начин. Независимо от онова, което казвал и правел, независимо колко внимателен и нежен се стремял да бъде, Тери отхвърляла чувствата, които той й предлагал. Тя никога не му позволила да забрави, че той я принуждава да върши нещо, което тя не желае.
Кърт никога не можел да приеме нещата от нейната гледна точка. Скоро след сватбата им баща му починал, скоро след това и майка му и Тери го придружавала на погребенията. Тя винаги стояла до него. Той щял да стори същото. Бебето ще помогне всички обиди да бъдат забравени, казвал си Кърт.
С течение на времето бременността й напредвала и Кърт правел всичко по силите си, за да облекчи положението й. Той вършел по-голямата част от домакинската работа — това не било трудно, защото имал незаангажираща вниманието му работа на половин работен ден във Федералното лесничейство. Парите, които получавал оттам, им позволявали да преживяват, докато търсел работа по специалността си. Кърт чистел, готвел, пазарувал и перял дрехите с автоматичната пералня, докато Тери чакала, потънала в изтощение и унес.
Родила детето си през ноември у дома, в присъствието на акушерка. Такова било собственото й желание. Плакала и крещяла цял ден без прекъсване.
Кърт нарекъл момиченцето Лиана, с името на майка си.
Между Лиана и Кърт от самото начало се зародила здрава връзка. Тери отказала да я кърми, така че Кърт ставал нощем да сменя памперсите на плачещото бебе и да го храни. Четири месеца по-късно детето подарило първата си истинска усмивка на Кърт — усмивка толкова възхитителна и чаровна, че го превърнала в предан роб на малката.
Тери никога не се привързала към нея. През деня, докато Кърт бил на работа, наемали детегледачки. Вечер Кърт държал бебето на коленете си, докато гледал телевизия, или играел с нея на пода, развеселяван безкрайно от лудориите й. Тери ги наблюдавала.