Той и Тери престанали да правят секс по време на бременността й. След като бебето се родило, опитали няколко пъти, но всичко между тях се било разпаднало, включително и сексът.
През пролетта след раждането на Лиана Кърт преустановил опитите си за близост с Тери. В гърдите му напирало възмущение, което се трупало месеци наред. Всичките разговори за секс завършвали с взаимни обвинения. Въпреки това тя била властна, искала да знае къде Кърт се намира всяка минута и постоянно го обвинявала, че е с други жени.
Ала най-тревожно от всичко била занемареността на Лиана. Що за човек била Тери, оставила без ни най-малко внимание детето си? Кърт бе улавял бързите й, пълни с отвращение погледи, когато, принудена да докосва собственото си дете, Тери държала къдрокосото момиченце в ръце, притискала го прекалено силно, щипела го или го пляскала, смеейки се на глас, когато Лиана плачела.
Кърт знаел, че трябва да я напусне.
Завел я на вечеря в ресторанта на хотел „Кристияниа“.
— Не е ли прекрасно? — изрекла тя, оглеждайки щастливо белите покривки на масите и бързащите във всички посоки сервитьори. — Само ние двамата. Също както преди. — Тя протегнала ръка и докоснала бузата му. — Може би дори след раждането на бебето има живот. Хайде да вдигнем тост. — Тя вдигнала чашата си. — Ще изкарам летен курс в Университета в Калифорния, факултета по киноизкуство — заявила Тери. — Следващата седмица тръгвам.
— Какво? — възкликнал Кърт, неспособен да повярва на току-що изречените думи.
— Курсът ще продължи само шест седмици — продължила Тери. — Човек просто не бива да пропуска такава блестяща възможност.
— Досега не си споменавала нито дума за това.
— Не знаех дали ще ме приемат. Бях попълнила формулярите преди няколко месеца.
— Това е добра идея, Тери — казал Кърт и бързо добавил, долавяйки нейната бдителност. — Винаги си искала да се занимаваш с това.
— Уредих проблема с бавачката, ще идва жена да почиства, така че няма да бъдеш прекалено затруднен.
— Благодаря.
— Ще разговаряме всеки ден. Дори няма да усетиш, че ме няма у дома.
Обзело го чувство за вина, че изпитва облекчение от думите й. Може би това било единственият изход. В амбициите и кариерата на Тери нямало място за Кърт и за Лиана. Щом тя бе поела в тази посока, е приела, че няма нужда от него, че Кърт се намира в периферията на истинските й интереси, значи той щял да бъде свободен.
— Тери, трябва да поговорим. Нещата между нас не вървят.
— Предупреждавах те, че като имаме дете, няма да ни бъде лесно — отговорила тя, поемайки виното си на малки глътки. Погледът й се реел в далечината над езерото, лицето й било усмихнато. — Просто не очаквай от мен да си губя повече времето. Дойде моят ред да поработя.
— Не става въпрос за бебето — Кърт съвсем съзнателно не използвал името на Лиана. Бил открил, че само ако се обърне по име към дъщеря си, припомняйки на Тери, че малката е човешко същество, обикновеният разговор се израждал в болезнена сцена. — Става дума за факта, че ние не водим сексуален живот…
— О, Кърт, значи това е причината да бъдеш толкова разстроен? Казах ти, че това не е никакъв проблем. Просто ни трябва много време, много възможности, за да разберем какво иска всеки един от нас.
— Не ме разбираш, Тери. Не желая да правя повече опити. Връзката помежду ни се е разпаднала.
— Божичко, какви сте вие мъжете! Такава катастрофа! Отказват ви секс няколко пъти и какво? Голяма работа. Защо не порастете и не преодолеете тази глупост.
— Бракът ни е изчерпан. — Той й дал време да осъзнае значението на думите, които току-що изрекъл — тъкмо тях възнамерявал да употреби, затова говорел бавно, сериозно, прониквайки зад защитните стени на крепостта й.
Мисълта за разрив помежду им проникнала в съзнанието на Тери. Кърт бил виждал подобен израз на лицето й вече няколко пъти в миналото; той го плашел, неведнъж унищожавал смелостта му. Лицето й се свило, сякаш някаква невидима прахосмукачка го всмукала в търбуха си, кожата се изопнала върху скулите, очите й изхвръкнали неестествено напред, като че вътрешностите на Тери се готвели да се пръснат, причинявайки страшна експлозия.
— Само през трупа ми! — заявила тя и хвърлила чашата си на пода.
Мъж и жена, преминаващи край тяхната маса, обърнали погледи към тях, но тъй като двамата запазили мълчание, нарушавано единствено от накъсаното дишане на Тери, отминали, без да направят никакъв коментар.
— Би ли могла да съкратиш истериите? Не е възможно това да ти прозвучи като изненада.
— Имаме великолепен брак. Възможно най-добрият!
— Тери, ние не спим заедно. Вече не се смеем. Не сме в състояние да променим нищо.