— Ха! Гъртруд Стайн, обърни се в гроба си! Един мъж тук използва думите ти, за да се отърве от съпругата си.
— Аз не се отървавам от теб, Тери. Това не е положение, при което някой трябва да поеме вината. Аз просто заявявам онова, което е очевидно. Бракът ни е мъртъв.
— Добре, хайде да видим. Може би всичко щеше да бъде различно, ако не беше толкова малодушен. Ако не бе настоявал да родя бебе, когато не исках да го сторя. Може би, ако обичаше мен толкова, колкото проклетото си дете…
— Не я намесвай във всичко това — предупредил я Кърт. — Става дума за отношенията между мене и теб. Хайде да се съсредоточим върху тях.
— Как бихме могли да водим нормален разговор, без да я включваме в него, при положение че тя се натрапва във всичко? Всяка вечер удовлетворяваме нейните нужди, терзаем се заради това, че е гладна, тревожим се за мръсното й дупе, за хриповете й, за сополивия й нос. Всяка вечер очаквам да се обърнеш към мен, да изпиташ нужда от мен, от нещо, което бих могла да ти дам…
— Но ти не приказваш за някоя моя любовница! Това е нашето дете! Тя има нужда от нас двамата. Може би, ако беше в състояние да отделиш повече внимание на нея, отколкото на измислената любовна история, която непрестанно витае в главата ти…
— Та аз изразходвам толкова време за нея! Какво, по дяволите, знаеш за това ти! Бавачката закъснява толкова често! Ами когато боледува! И кой ще се грижи за нея, когато след няколко години започнат да се обаждат от училището, че си е ожулила коляното или е изпаднала в друга беда?
— Аз. Тъкмо това се опитвам да ти кажа. — Думите на Тери, поведението й, всичко у нея разкривало на Кърт тъкмо онова, от което той изпитвал ужас — колко много тя ненавижда детето им.
— Ти ли? И това ще послужи като извинение за мъж, който дори не е в състояние да ощастливи съпругата си в леглото? Значи ще бъдеш и баща, и майка на детето ни?
— Точно така. Защо ти е притрябвал такъв мъж, Тери? С какво мога да ти бъда полезен аз сега? Ако наистина се замислиш за това, ще стигнеш до извода, че наистина заслужаваш някой по-добър.
— Заслужавам мъж, който обича само мен! Точно такава беше връзката между нас в началото, помниш ли? Цял ден лежахме заедно в леглото. Мога да те задоволявам по-добре от всяка друга, само ми позволи да го сторя!
— Защо искаш да правиш това? Дори ако сексът помежду ни беше на ниво, Тери, това пак нямаше да бъде достатъчно — той си задал въпроса как се чувства Лиана с бавачката. Дали все още е будна? Кърт се чувствал уморен и нещастен. Искал да се прибере у дома при дъщеря си. — Това не е истински спор между нас, разбираш ли? Не е положение, където би могла да излезеш победител в някой дебат и с това да ме убедиш, че съм направил грешка.
— Дори не желаеш да проявиш най-елементарна любезност към мен, помагайки ми да се справя с болката, която ме измъчва.
— Не искам да те нараня. Не вярвам, че наистина аз съм причината за болката, която изпитваш. Самите обстоятелства са мъчителни. Бракът ни е изчерпан. Сега трябва да продължим живота си, преодолявайки сломените си надежди.
— Ти постъпваш като някоя хитра невестулка. Това е толкова безотговорно. „Обстоятелствата са мъчителни.“ Ха!
— Отговорността ми тук е твърде голяма. Бракът ни беше грешка от самото начало.
— О, той си го признава. Въобще не трябваше да имаме дете!
— Това е единственото нещо, което ме кара да изпитвам гордост.
— Нима не означавахме нещо един за друг? Какво ще кажеш по този въпрос?
— Тери, та това е истина. Между нас никога не е имало нещо повече от секс, а сега и от него не остана нищо.
— Не отричай, че ме обичаш. Само да си посмял.
Кърт се изправи и си тръгна. Тя го последва навън.
— Искам да се разделим. Онова пътуване до Лос Анжелис ще ни даде възможност да опитаме.
— Моля те, Кърт, не ме напускай — тя се опитала да го целуне, ала той се отдръпнал към мястото зад волана. — Мога да бъда и по-добра майка, ако искаш това.
— Ти си добра майка — изрекъл Кърт. — Никога няма да кажа, че не даде всичко, на което беше способна.
— Но настояваш да се разделим.
— Да.
На път за вкъщи Тери опряла ръка на отворения прозорец в колата и отпуснала глава върху дланта си.
— Ще ми обещаеш ли, че няма да предприемаш нищо драстично, преди да се завърна у дома? Не изнасяй вещите си. Ще видим как ще се чувстваш, когато се прибера — след това добави: — Шест седмици е дълъг период от време. Тогава ще видиш колко необходима ще ти бъда.
Кърт й помогнал да подреди багажа в колата си. В началото му било почти невъзможно да повярва, че Тери е заминала. Отново можел да диша. Всички предмети попаднали на местата си, къщата се успокоила, бебето спяло непробудно през нощта, Кърт и бавачката почистили всички стаи, прогонвайки последните остатъци от трескавото й, обезпокояващо присъствие.