Слава Богу, тя си заминала. Кърт осъзнал колко зле се чувства, как се страхува от нея, колко самотен и откъснат от хората е станал напоследък.
Започнал да търси нов дом за себе си и Лиана.
След седмица срещнал Нина край езерото Фолън Лийф.
Тери отново се появила през един уикенд в края на август. Кърт я чакал в хижата. Тя донесла куфарите си и ги оставила на пода, после разперила ръце, за да получи прегръдка, че се е прибрала у дома, и Кърт се постарал да я посрещне според очакванията й. След това я сложил да седне на канапето.
— Докато те нямаше, аз изнесох багажа си оттук, Тери.
— Какво?
— Взех под наем апартамент в Инклайн Вилидж.
— Почакай малко, по дяволите. Напуснах те само временно, за да имам време да обмисля положението. Реших да се върна. Можем да се справим с всички проблеми пред нас, Кърт. С работата, с бебето. Ще постигнем онова, което и ти, и аз искаме.
— Аз не мисля така — той й позволил да си мисли, че тя го е изоставила. Вече не го било грижа до каква степен Тери залъгва себе си.
Тя поклатила глава и се намръщила.
— Направи нещо много лошо.
— Обзавел съм съседната стая за бебето. Искам да кажа, че днес тя е тук. В момента спи. Мислех, че ти би желала да я видиш. Ала ще се чувства по-добре с мен. Зная, че трябва да се съгласиш с това.
— Коя е тя?
— За кого става дума?
— За кучката, при която си избягал.
Кърт не отговори и тя продължи:
— Ти не си от типа мъже, които могат да предприемат такава стъпка без чужда помощ. Прескачал си от една жена при друга, докато Тери я е нямало да те топли нощем, ала, скъпи, забравил си едно нещо: никой не може да нарушава обещание, което е дал на Тери. Няма да ходиш никъде.
Кърт се изправил.
— Преселих се в Невада, докато те нямаше. Ще получа развод. Би могла да приемеш това положение като нормален човек и да продължиш да виждаш детето си, а можеш и да изпаднеш в истерия и да се нараниш.
— Кърт, защо постъпваш така?
— Вече казах всичко. Ще взема бебето със себе си. Сега можеш да я посетиш и да й кажеш „Довиждане“. Ще се споразумеем по някакъв начин, така че ще можеш да я виждаш, след като осъзнаеш как всъщност би трябвало да се държиш.
Тери помълчала известно време и заявила:
— Бих искала да видя Лиана.
— Приемаш разумно думите ми — казал Кърт. — Просто нямам думи да изразя колко много съм ти благодарен за това. — Той си бе представял тази сцена десетки пъти и тя винаги бе протичала по-драматично. Кърт тръгнал с нея към коридора; не му се искало да остави Лиана при Тери, ала не могъл да измисли под какъв предлог да й откаже.
— Позволи ми да отида при нея, Кърт. Искам да видя лицето й, когато я събудя.
Той се съгласил, потискайки инстинктивното си желание да каже „не“. Тази жена все пак била майка на Лиана.
Кърт седнал на канапето във всекидневната стая и зачакал Тери да се върне с детето. Чакал по-дълго, отколкото би желал, опитвайки се да бъде справедлив — трябвало да й даде достатъчно време да остане насаме с детето си, да осъзнае, че може би си взема „довиждане“ за доста дълго време.
— Тери! — извикал накрая той, ала никой не му отговорил.
Надникнал в коридора, оставяйки на Тери още няколко секунди да се появи. Изминала минута, още една. Кърт почукал по вратата на спалнята.
— Всичко ли е наред вътре?
— Ами не зная — прозвучал раздразнено гласът на Тери. — Тя просто…
Защо не чувал обичайните звуци, издавани от дъщеря му?
— Пусни ме да вляза, Тери. Отключи вратата.
— Не разбирам — измърморила Тери и най-сетне се появила до вратата. Раменете й се повдигнали смешно. — Тя просто не иска да става.
Кърт се втурнал в стаята. Лиана лежала в креватчето си, похлупила лице към дюшека, а малкото й телце било покрито с леко одеяло. За миг погледът му останал прикован в нея. След това докоснал гръбчето й. Тя останала неподвижна. Сърцето на Кърт спряло да бие.
Пристигнал лекарският екип, след това следователят. Кърт почувствал, че съществото му се разпада. Ридаейки, той им разказал, че Тери е убила тяхната дъщеря. Те изслушали неговата версия по случая, след това версията на Тери. Скоро Кърт разбрал, че е победила тя. Той не бил видял нищо със собствените си очи. Хората от екипа го потупали по рамото, опитали се да утешат потъналата в скръб Тери, която седяла толкова притихнала и бледа на канапето, че й направили инжекция, за да смекчат предизвиканата от шока реакция. Никой не знаел коя е причината за синдрома на внезапната детска смърт. Никой не би могъл да предприеме нищо, за да го предотврати.