Кърт Скот загинал този ден заедно с дъщеря си.
Онази възглавница в ъгъла… Той знаел, че го е направила Тери.
На следващия ден, докато Кърт седял във всекидневната стая, погълнат от ярост и скръб, някой започнал да чука по вратата и не престанал, докато той не можел повече да издържа непоносимия шум. Станал и отворил вратата. Облечена в яркочервена рокля, с лице, изкривено от омраза, и чувството, че Кърт е нейна собственост, Тери нахълтала в стаята.
— А сега да поговорим за онази кучка, с която се срещаш — казала тя.
Кърт й обърнал гръб и излязъл навън. Избягал от Тахо. Избягал от Нина, която била в опасност заради него.
А Тери започнала да го търси, както той бил убеден, че ще стори.
17.
Нина седна върху скалата в сянката на смърча, откъдето се разкриваше изглед към Изумрудения залив Емърълд, очаквайки да намалее ужасът от онова, което й бе разказал Кърт. Едва тогава щеше да бъде в състояние да мисли.
По-надолу в скалите млад японец фотографираше приятелката си. Вятърът бе отметнал тъмната й коса назад, момичето се усмихваше срещу слънцето, докосвайки с ръка топлия гранит. Зад нея десетки мили наред се простираше езерото Тахо — студени, дълбоки води, блещукащи в следобедното слънце. Те виждаха само красотата му, не ужасните, изпълнени с тайни глъбини.
Нина знаеше, че трябва да направи решителен избор. Да му повярва или да не му повярва? Ако вземеше решение да му повярва, отговорностите, които щяха да последват, бяха толкова тежки, че тя не беше сигурна дали ще може да ги понесе.
Ако разказаното от Кърт беше истина, той бе претърпял удар, какъвто малцина можеха да преодолеят. Беше се опитал да избяга, ала Тери бе продължила да го търси като някаква харпия, а гладът й за отмъщение все още не бе заситен. С течение на годините бе устроил живота си в изгнание, който Тери отново бе унищожила чрез своята смърт. Тери беше убила детето им, беше го измъчвала, почти докарвайки го до лудост. Той продължаваше да се крие не само за да защити себе си, а защото искаше да предпази Нина. А тя не бе узнала нищо за саможертвата му. Тя го бе презирала.
През всичките тези година Нина бе продължила да живее, променена от запознанството си с него, както и от болката, че го бе изгубила така внезапно, ала Кърт също бе живял далеч от нея. Тя имаше още няколко години живот на тази земя, а колко от тях бе прекарала отделно от Кърт. Как въобще й бе дало сърцето да си помисли, че няма да го види никога повече!
Тя си припомни пръстите му — грациозни, дълги пръсти, — големите му длани, които покриваха толкова много клавиши. Той свиреше фугите на Бах, тези сложни мелодии, изпълнени с контрапункти, в които отделните акорди бягаха един от друг… fugue — латинската дума за фуга означаваше „бягам“.
Ако наистина му вярваше, трябваше да му помогне. Поне това й беше безпределно ясно.
Пъхна треперещата си ръка под блузата и докосна гладкия стар белег. Не беше сигурна дали има достатъчно сили за това.
Ако наистина му вярваше, първо трябваше да се пребори с Рийзнър, още преди да започне да работи в полза на Кърт, а адвокатът щеше да направи всичко възможно да я нарани. Мат бе реагирал зле на тази идея. Дори може би щеше да я помоли да се изнесе от къщата му. Пол… може би щеше да изгуби Пол. Адвокатската й практика щеше да пострада. Щеше да изглежда като глупачка. Жена защитава бащата на незаконното си дете! Как щеше да се отрази това на Боби, който бе достигнал толкова уязвим етап в развитието си?
Туристите продължиха да се катерят по скалите. За миг Нина остана сама, обърнала лице към огромната водна маса. Езерото приличаше на огромен котел, пълен със синя енергия, чието излъчване замъгляваше въздуха над водната повърхност, защитена от зъберите на планините.
Нима тя можеше да разгледа случая безпристрастно? Ако Кърт не бе убил Тери, то престъплението бе дело на друг човек, който по всяка вероятност бе свързан с филма… странно, тя никога не бе мислила за филма по този начин, ала основната мисъл, изразена от Тери в произведението й, беше, че в Тахо се крие сериен убиец. Досега тази версия й бе изглеждала несериозна.
Може би наистина съществуваше опасност. Тя не беше амазонка, пъхнала кама в пояса си, преследваща кръвожаден тигър. Нина беше майка.
Ами… ако въпреки вярата си в казаното от Кърт изгубеше делото? Как щеше да живее след това?
Възможно ли бе той да лъже и разказът му да е само хитра измислица, събуждаща съчувствието й? Ами ако спечелеше делото, а той бе излъгал? Ами Боби? Щеше ли сигурността на сина й да бъде гарантирана? Нима сега не го заплашваше нищо само защото Кърт се намираше в затвора и не знаеше за съществуването му? Ами ако Кърт научеше за сина си, какво щеше да се случи после?