Ако Кърт лъжеше и наистина бе убил Тери, а Нина откриеше това по-късно… тя щеше да бъде унищожена в емоционален план. Той все още имаше власт над нея.
Доводите срещу решението да не поема защитата на Кърт бяха толкова убедителни — как би могло нещо да натежи повече от тях?
Причините, поради които искаше да му помогне, бяха толкова незначителни, че просто се губеха сред оглушителния тътен на предупрежденията, гърмящи в ума й. Може би — просто може би — Кърт наистина беше невинен и тя можеше да спаси бащата на Боби. След това един ден те можеха да се срещнат — Боби и баща му, Боби най-сетне щеше да се почувства цялостна личност, а Кърт щеше да получи изумителен подарък, който щеше да изкупи толкова много неща…
Наистина, доводите, които я караха да се бори за Кърт, бяха само думите на едно малко момче: „Моля те, мамо, ти трябва да му помогнеш.“ Съвсем неубедителни. Все пак съществуваше съвсем малка вероятност те тримата да бъдат… щастливи. Нима можеха да се върнат дванадесет години назад, дори ако Кърт беше на свобода? Наистина ли Нина се осмеляваше да си мисли такива неща?
Странно как мисълта, че тримата ще бъдат заедно, се разплиска като хладка вълна в ума й, прогони съмненията, смекчи и успокои ужаса й. Проникна в ъгълчетата, където бяха скрити силите й, находчивостта, куражът, упоритата й воля да открие истината. Тази мисъл събра всичките й сили ведно, изчисти съзнанието й от объркаността и нерешителността.
Това беше предизвикателството, повлияно толкова дълбоко от личния й живот. Тя се бе подготвяла за него през всичките тези години, без дори да го знае. Сега не би могла просто да обърне гръб и да се отдалечи.
Беше изминал цял час. Нина почувства, че мускулите й са сковани. Кракът й бе съвсем изтръпнал. Тя го раздвижи предпазливо, изтърпявайки леката щипеща болка, без да откъсва очи от езерото.
Вече беше взела решение. Щеше да се бори.
На първо място Джефри Рийзнър.
Няколко от клиентите на Рийзнър бяха потърсили нейните услуги, по всяка вероятност защото хонорарът й беше по-малък, а може би, надяваше се тя, защото бе по-добра. Рийзнър вземаше двеста долара на час плюс разноските по делото, много висока цена за по-голямата част от населението, тук хората изкарваха прехраната си като наемни работници на различни места в планините. Нина често приемаше предварително уговорен хонорар за услугите си; това караше клиентите й да изпитват огромна радост, защото можеха да й се обаждат по телефона, без да ги е грижа, че часовникът отброява минутите. Разбира се, след като заплатеше наема за офиса плюс другите разходи, често откриваше, че бе работила за няколко долара на час.
Въпреки това Рийзнър бе изгубил няколко от клиентите си, които бяха предпочели нея, а това само наливаше масло в огъня на антагонизма помежду им.
А сега Нина бе взела решение, с което щеше да му предостави неопровержимо основание за непрестанни оплаквания. Тя не би могла да помогне на Кърт, ако не вземеше под свой контрол защитата му.
Нима не беше неетично така очебийно да отмъкне клиент от колегата си? Въобще чувал ли бе някой за случай, при който адвокатът поема защитата по дело, където има вероятност да бъде призован като свидетел?
В подобен случай адвокатът имаше нужда от друг адвокат, такъв, който специализира в джунглата от двусмислени правила и разпоредби, известни под названието съдебна етика.
Върнала се в кабинета си, Нина води разговор с потенциален нов клиент и му отказа услугите си. Беше си припомнила, че съществува гореща правова линия със Щатската колегия на Калифорния — всеки адвокат можеше да направи анонимно телефонно обаждане дотам и да получи съвет в областта на съдебната етика.
Като правило Нина се стремеше да стои по-далеч от Щатската колегия на Калифорния. Официалната й функция беше да подпомага адвокатската общност в щата. Ала на нея й се струваше, както и на много други нейни колеги, че деветдесет процента от дейността й е свързана с налагане на наказания над адвокати, а останалите десет процента се изразяваха в писане на материали за обществено порицание, суспендиране, дисциплинарни наказания и лишаване от адвокатски права на юристи; всички тези статии Колегията щателно публикуваше в издавания от нея вестник. Всеки месец Нина четеше подробности за падението на десетки свои колеги, надявайки се, че нито едно от посочените имена няма да й бъде познато. Щатската колегия беше като ревизор: капризна, склонна към конфискации и непреодолима.