И все пак в отговор на анонимното си обаждане Нина можеше да получи безплатен съвет от хора, които би трябвало да познават добре тази част от правната материя. Тя надлежно плащаше на Колегията годишна такса от четиристотин седемдесет и пет долара. Беше дошло времето да провери дали професионалната организация можеше да й бъде полезна, след като толкова време бе получавала парите й.
Нина затвори вратата след себе си, намери телефонния номер в Сан Франциско. Телефонът звъня дълго време, след това от телефонната централа я помолиха да почака. Най-сетне я поздрави сърдечен мъжки глас:
— Здравейте. Разговаряте с представител на Щатската колегия.
— Бих искала да ме прехвърлите на горещата линия, свързана с проблеми по професионалната отговорност. — Тази линия би трябвало да бъде наречена „Вонящата“. Недоволни клиенти се обаждаха на нея, давайки под съд адвокати, арестувани за кормуване в пияно състояние или поставени под наблюдение от полицията заради това, че са се ползвали от попечителския фонд на клиента.
— Вие член ли сте на Щатската колегия?
— Да.
— В такъв случай ще ви прехвърлим на горещата линия, госпожо адвокат. — Нина изпитваше дълбоко недоверие към бодрия мъжки глас, с който бе разговаряла.
След малко прозвуча друг глас — тъкмо такъв, какъвто бе очаквала: нетърпелив, уморен от проблемите на света, подозрителен. Говореше жена.
— Горещата линия.
— Аз… бих желала да ви задам два въпроса, свързани с професионалната етика. Разбира се, ако това е възможно.
— Трябва да ми оставите името си, както и телефонния си номер и след известно време ще ви се обади наш представител.
Да им съобщи името и телефонния си номер? Къде отива тогава анонимността? Ала телефонният глас звучеше толкова авторитетно, че Нина послушно разкри самоличността си, после попита:
— Кога… хмм… бих могла да очаквам да ми се обадите с отговор?
— Днес — отговори гласът и прекъсна разговора. Нина постави телефонната слушалка на мястото й. Щеше й се въобще да не се бе обаждала.
Застана до прозореца, от който се виждаше езерото, и впи поглед към връх Талак. В подножието снегът бе започнал да се топи и се виждаха парчета гранит. Няколко мили надолу към езерото, в северозападна посока, накъдето се бе отклонил погледът й, се намираше изумруденият залив Емърълд, а зад него, скрито зад неголямо възвишение, беше езерото Фолън Лийф. Откакто се бе преместила да живее в Тахо, Нина никога не бе посещавал хижата, където се бе запознала с Кърт.
Сенди влезе в кабинета й с цяла папка документи в ръце.
— Трябва да ги прегледате и да ми ги предадете в четири и половина. Така ще мога да направя копия и да ги изпратя по предназначение.
Сенди промени часа на срещата й в Карсън Сити късно следобед. Нина си представи как множество разтревожени адвокати в цяла Калифорния очакват специалното телефонно обаждане, пропускайки делата си в съда, края на важни заседания, срещи за вземане на компромисно решение по наболели въпроси. Тя се замисли за Щатската колегия, която трябваше да им даде отговор, правейки внушителни разходи за междуградски телефонни разговори. След това си помисли за годишната такса, която плащаше в Колегията.
Ала когато в четири часа и тридесет и пет минути Сенди я свърза с горещата линия, Нина изпита моментна паника. Тя по собствено желание бе привлякла вниманието на органа, управляващ 150 000 адвокати от щата Калифорния, върху неизвестната си личност. Щатската колегия — мистериозното, могъщо присъствие, което раздава справедливост и наказва онези, които не се страхуват от нищо друго на света. Органът, който може да Отнема Адвокатски Права.
— Благодаря, че отвърнахте на телефонното ми обаждане — изрече смирено Нина.
— Удоволствието е изцяло мое, госпожо Рейли. С какво мога да ви бъда полезна? — поинтересува се уверен глас на млада жена, звучащ спокойно, ала въпреки това обезпокоително. Защо сега бе толкова уравновесен? Какви ли новини за беди и катастрофи обикновено съобщаваше тази дама със спокойния си глас?
— Бих искала да ви задам два незначителни… хммм… хипотетични въпроса — каза Нина.
— Разбира се.
— Добре, нека приемем, че бих желала да представям някого по случай с извършено криминално деяние, ала съществува вероятност да бъда призована като свидетел по делото. Всъщност аз не смятам, че би трябвало да бъда призована, тъй като не разполагам с преки сведения, но прокурорът би могъл да помисли, че зная нещо, свързано с мотива или със… Хмм… res gestae. Разбирате ли, всичко, което се е случило преди престъплението, движенията на подсъдимия и така нататък. Ясно ли се изразих? Бихте ли могли да ме осведомите…