— Адвокатът като свидетел — прекъсна я нечовешки увереният глас. — Госпожо Рейли, бих ви насочила към Правило 5–210 от Правилника за професионално поведение. Като правило адвокатът няма право да представя клиента, ако съществува вероятност адвокатът да бъде привлечен като свидетел по същото дело.
— О, отрицателният отговор вече ме смаза…
— Ала третото изключение към това правило би могло да представлява интерес за вас, госпожо Рейли. Адвокат може да представлява клиент и същевременно да бъде призован като негов свидетел, ако клиентът предварително е дал писмено съгласие за това, като документът е нотариално заверен.
— О!
— Какъв е вторият ви въпрос?
— Хмм да, всичко това, естествено, е хипотетично съществуваща възможност, разбирате, нали…
— Естествено, госпожо Рейли. И така — какъв е вторият ви въпрос?
Нина изпита чувството, че отминаващите секунди я притискат с огромна тежест, сякаш гласът бе така съвършено безценен, че нито миг, нито сричка, изречена от него, не трябваше да отидат на вятъра. Може би понякога клиентите й изпитваха същото чувство при срещите си с нея.
— Добре, да приемем, че желая да представям същия този клиент, ала той вече е наел друг адвокат. Клиентът обаче желае да смени адвоката си. Зная, че съществува някакво правило, свързано с привличане на чужд клиент…
— Да, наистина съществува. Правило 5–2100. Забранено ви е да поддържате правни взаимоотношения по същото дело с личност, представяна от друг адвокат.
Нина чакаше. Учеше се. Гласът й съобщаваше първо лошата новина, след това идваше ред на добрата.
— Ала може би е необходимо да се консултирате с изключенията към правилото, визирани в параграф С, алинея 2. Не са забранени правни взаимоотношения с независим адвокат, пожелани от клиента, въпреки че той е представян от друг адвокат.
— Това се отнася за случая, когато клиентът сам изяви желание и започне дискусия за смяна на адвоката, който го представя — каза Нина. — Разбирам.
— Би трябвало да осъзнавате факта, че Щатската колегия не дава правни съвети, тя просто предоставя информация, свързана със съдържанието на действащите правилници — заяви гласът. — Бихте ли искали да ви посоча съдебни дела, при които са били използвани съответните правила?
— Не, благодаря — отговори Нина. — Помощта ви беше много ценна за мен.
— Щатската колегия е на вашите услуги — припомни й дамата от Щатската колегия. Изпитвайки чувство за вина, Нина за миг изпита наслада от властта, която таксите, умножени по броя на адвокатите в Калифорния, имаха над Колегията. Разполагайки с толкова много пари, всички адвокати можеха да се оттеглят на своя малък остров, изпълнен със спорове и разпоредби; така те щяха да оставят намира останалите хора по света.
Написа няколко изречения до схематичната рисунка, която бе надраскала по време на разговора: нервен дребен човек, протегнал ръце към дебела, самодоволна и опасна горила. Задаваше си въпроса дали Щатската колегия бе направила запис на телефонното й обаждане. По всяка вероятност вече се намираше в някакъв компютърен файл. Въпросите й бяха прилежно записани и Колегията щеше да си припомни за тях, ако това станеше необходимо.
Привлекателната страна на тази процедура беше следната: Нина можеше да докаже, че се е обаждала до Щатската колегия, преди да започне работата си по случая. Тя бе осигурила защита на тила си; същото се бе опитала да стори и дамата от Щатската Колегия, заявявайки в края на разговора, че предоставя единствено правна информация, а не юридически съвет по конкретен случай. Това очевидно бе абсурдно. Всъщност Нина реши да спори по този въпрос, ако това се окажеше наложително.
Много често съзнанието на адвокатите е обзето от такива параноични мисли.
18.
Нина се обади в затвора. Имаше и вечерни часове за посещение на задържаните.
След вечеря тя отново отиде да се срещне с Кърт. Беше дошло време да задейства цялата машина по делото.
— Нина Рейли желае да посети Кърт Скот — изрече тя по вътрешния телефон.
Измина минута без отговор.
— Негов адвокат е Джефри Рийзнър.
— Аз просто съм дошла на посещение при него.
— Щом твърдите така, госпожо Рейли. — Дежурният подаде звуков сигнал и вратата се отвори. Нина си зададе въпроса дали Джеф Рийзнър бе узнал за предишното й посещение тук.
След няколко минути тя отново беше в тясното посещение за посетители, гледайки през стъклото Кърт Скот. Той изглеждаше загрижен също както и тя.
— Как си? — попита Кърт.