— Мисля упорито по един въпрос.
— Всъщност не очаквах да се върнеш.
— Трябваше да реша дали ти вярвам или не.
— Моят адвокат не ми вярва. Ти защо ми повярва?
— Твоят адвокат не те познава.
Тялото му леко се отпусна. Тя видя какъв жесток контрол бе наложил той над себе си и колко малко свобода си позволяваше.
— Знаеш ли, че веднъж се опитах да те намеря, няколко години след като напуснах Тахо. Тогава се чувствах сравнително сигурен в безопасността си. Това бяха годините, когато Тери се бе вдълбочила в работата си и не можеше да отдели много време за хобито си да ме преследва, измъчвайки всички хора, които ме бяха познавали. Ти живееше в Сан Франциско и разбрах, че си се омъжила.
— Много мило, че си се опитал да ме откриеш.
— Но сега, след като пристигнах тук, се намесих отново в живота ти. Истината е точно такава, нали?
— Да — отвърна тя. — Но ти вече си тук.
— Като кал по обувките ти.
— Като гръмотевична буря. Ако някоя светкавица не подпали къщата ми, моята градина около нея ще стане прелестна.
Толкова много неща останаха неизказани между тях. Той я познаваше по-добре от всеки друг, макар че времето, което бяха прекарали заедно, бе така кратко. Нина зърна усмивката върху леко потрепващите му устни, видя как очите му се запалиха и с пределна яснота си спомни какво той бе представлявал за нея.
— Как се отнасят тук към тебе? — попита Нина с възможно най-обикновен тон.
— Попитах дали мога да внеса в килията си електрическа йоника със слушалки, за да се упражнявам. Страхуват се, че ще използвам клавишите като оръжие.
— О, не.
— Пръстите ми постоянно искат да се движат по клавишите. Свиренето им липсва. Но вероятно не бих могъл да създавам музика тук дори и ако се бях опитал да го сторя.
— Какъв беше животът ти в Германия?
— Загубих работата си. Хазяинът ми даде апартамента под наем на друг човек и оставих вещите си на съхранение при него. За момента съм се погрижил за останалите неща, за които съм поел отговорност. Едва преди две години престанах да се крия и отново започнах да свиря. Образът на Тери избледняваше от ума ми. Помислих си, че най-сетне ме е забравила, но въпреки това използвах чуждо име — просто за всеки случай.
— За коя дата е насрочен процесът?
— Петнадесети юли. Господин Рийзнър не смята, че той ще продължи повече от две седмици.
— Остават само два месеца дотогава. Ще имаш ли достатъчно време да се подготвиш?
— Той казва, че случаят е прост. Всъщност не сме разговаряли много. Наистина ли случаят е прост, Нина?
Това бе изречението, което тя очакваше от толкова време, израз, който той бе употребил по собствена воля, подсказващ, че Кърт не изпитва пълно доверие в Рийзнър.
— Нямам право да разговарям с теб по въпроса за това кой ще те представя по делото, тъй като наетият от теб адвокат е Рийзнър — изрече решително тя.
— Какво? За какво приказваш?
— Ако ти изявиш желание да проведем разговор по въпроса за това кой ще поеме защитата ти на делото, бих могла да разговарям с теб, ала не ми е позволено самата аз да започвам подобен разговор.
— Намекваш нещо — каза Кърт. — Проклет да съм, ако мога да разбера какво е то.
— Разбира се, че можеш.
Той се замисли.
— Добре, аз желая да започнем разговор, обсъждайки онова — започна той, — за което каза ти.
— Ако смяташ, че Рийзнър не е достатъчно добър адвокат за теб, ако си на мнение, че би желал да потърсиш друг човек, който е в състояние да поеме защитата ти и заявиш твърдо това свое намерение, бихме могли да обсъдим този въпрос.
— Не искам той да ме защитава. Нямам доверие в него. Ала изглежда, че нямам друг избор — Нина анализира думите му по отношение на юридическото им съдържание и реши, че те са достатъчни.
— След като повдигна този въпрос — подчерта тя, — бих искала да обясня, че Рийзнър не е единственият ти избор.
— Но той получи всичките ми пари.
— Ще бъде задължен да върне неизползваната част от тях.
— Познаваш ли този човек?
Щеше й се да отвърне: „Да, за съжаление“ — ала не би могла да критикува Рийзнър, затова отговори:
— Да.
— Тогава сигурно знаеш, че той няма да ми позволи да го сменя с някой друг.
— В крайна сметка ще трябва да го направи. Що се отнася до финансовата страна на въпроса, аз ще те представям, без да получа в аванс част от адвокатския си хонорар — заяви Нина и побърза да добави: — Разбира се, можеш веднага да ми платиш, след като Рийзнър върне парите ти, удържайки своя хонорар — последното изречение я накара да се почувства така, сякаш се спускаше по водопад, затворена в дървена бъчва.
Лицето на Кърт потрепера под напора на множество емоции.