— Още един случай на убийство — подчерта Сенди и сви устни. Нина очакваше останала част от отрицателната й реакция.
Ала Сенди изрече единствено:
— Хайде да отвърнем на онзи клоун.
След няколко дни пристигна писмото от Щатската колегия. Съобщаваха на Нина, че е под наблюдение във връзка с оплакването на Рийзнър. Уведомяваха я, че работата е сериозна. Даваха й срок от десет дни да отговори писмено и да приложи всички доказателства в своя полза, с които разполагаше. Рийзнър наистина бе направил великолепен разчет.
Нина разгледа дългата декларация, която беше подала във Върховния съд, подготвяйки се за разглеждане на делото на следващия ден. Прочете я втори път. Милн нямаше да приема свидетелски показания. Щеше да вземе решение въз основа на документите, предложени от двете страни, както и в зависимост от аргументите, които щяха да изтъкнат тя и Рийзнър.
Това наистина беше прекрасно.
Нина носеше обувки с изключително високи токове. Беше облечена в най-официалния си черен костюм, закупен от бутика „Нордстром“. На раменете имаше подплънки внушителни като жилищен блок — просто случаят го изискваше.
— Вземи му душата — каза Сенди, взе чадъра си от поставката и излезе от кабинета, потъвайки сред проливния дъжд.
Въпреки цялата борбеност, която Нина бе съхранила за случая, разглеждането на делото се оказа просто. Милн дори не й даде думата.
— Господин Рийзнър — заговори съдията Милн, — просто трябва да приемете факта, че сте уволнен от клиента си. Госпожа Рейли е защитила добре… фланговете си в представената от нея декларация. Не констатирам случаи на нарушаване на правната етика. Понякога се случва клиентите да сменят адвокатите си.
— Само когато са манипулирани от алчни за пари преследвачи…
— Достатъчно.
— Тя не може да посещава затвора и като блудница да измъква работата от ръцете на…
— Господин Рийзнър — прекъсна го Милн. — Наказвам ви да заплатите глоба в размер от петстотин долара на госпожа Рейли заради обидата, която й нанесохте. Освен това ще постановя вие да заплатите съдебните разноски плюс разходите за различни такси, ако има такива, които господин Скот е поел, бидейки принуден да депозира иска си в съда. Освен това постановявам незабавно да му върнете остатъка от сумата, която сте получили от него, след като задържите своя хонорар. Изисквам също така подробна сметка за вече похарчената сума. И ще ви помоля в качеството си на член на Щатската колегия да се извините на госпожа Рейли за необоснованите обвинения, които сте отправили към нея.
— Това ще стане на куково лято!
— Какво казахте, господин Рийзнър?
— Заявих, че това ще стане на куково лято, Ваша чест.
— След този отговор стойността на глобата възлиза на хиляда долара, които трябва да изплатите в срок от пет дни — обяви Милн. — Моля, стенографите да осигурят запис от разглеждането на делото. Съдебното решение да бъде препратено на Щатската колегия за щата Калифорния. Следващото дело, моля.
— О, господин Рийзнър — изрече Нина изпод чадъра си, застанала на паркинга, докато адвокатът отключваше своето БМВ.
Той обърна лице към нея, посинял от гняв, а внимателно сресаната му коса сега падаше като мокри макарони по челото му.
— Какво искате, дявол да ви вземе?
Тя си припомни за Рийзнър и неговата пура — как неотдавна се бе разположил зад бюрото си от черешово дърво, обиждайки и нея, и Сенди.
— Просто не искам да се тревожите. Нямам нищо лично срещу вас. Прощавам ви за всичко. Ако не сте в състояние да изплатите финансовата санкция веднага, мога да удължа срока за това.
Рийзнър включи колата си на задна скорост и изпод гумите й изхвърчаха потоци дъждовна вода. Нина светкавично се отстрани от пътя му и помаха мило с ръка, когато гумите буквално прогориха асфалта от пътя.
На следващата сутрин пред вратата на сградата, където се намираше кабинетът й, Нина срещна своя хазяин — енергичен възрастен мъж на име господин Гант, който бе заел двете по-големи помещения в отсрещната страна на коридора и ги използваше като кабинети на кантората си за търговия с недвижима собственост.
— Здравейте — поздрави я бодро господин Гант. — Как сте? — След това добави: — Съжалявам за онази статия. Просто гледайте в очите онези, които се опитват да ви усложнят живота заради нея. Проклети репортери — той излезе от коридора и я потупа по рамото.
— Хей, Сенди, за каква статия става дума? — попита Нина, след като влезе в кабинета си и остави куфарчето си върху креслото за клиентите.