— Не. Нямахме това щастие — той прокара длан пред очите си и отново се върна към креслото. — Съжалявам, Нина. Изминаха три години оттогава, но все още понякога губя контрол.
— Не се тревожете — каза Нина и му подаде хартиена кърпичка. — Можете да си вземете още, имам неограничени запаси.
— Както и да е, Джеф наистина бе много настоятелен. Държеше да ви спра, за да не поемете защитата на Скот. Взех решение да не се намесвам. После прочетох статията във вестника и разбрах, че връзките между вас и Скот са много тесни…
— Да, ала това са стари връзки от миналото.
— Нека бъда откровен: мисля, че направихте грешка — той хвърли тоалетната кърпичка към кошчето за отпадъци, не улучи и се наведе да я вземе. — Говоря като човек, който ви желае доброто независимо от това, което предприемам срещу вас в съда.
— Аз зная как да се грижа за себе си.
— Разполагаме с видеозапис на малка портативна камера, с който все още работим — каза Колиър. — Тери Ландън го е направила точно преди смъртта си. Копието все още не е готово, ала е част от разкритата истина, която имате право да узнаете. Мисля, че ще е добре да дойдете в кабинета ми и да го видите незабавно.
Значи онова, което бе чула преди известно време в кабинета на Колиър, наистина се оказваше вярно. Тери бе заснела собствената си смърт.
— Филмът е дълъг едва десет минути — продължи Колиър. — Елате днес следобед, ако имате възможност. Разполагам с време към един часа — тогава не се налага да бъда в съда.
— Ще дойда.
— Възприемаме този филм като декларация на умиращ човек. Тери Ландън заявява, че човекът, когото защитавате, е дръпнал спусъка.
— Може би аз няма да приема тази идея със същата лекота както вас независимо от онова, което казва тя. Ала бих искала да видя филма. Ще дойда в кабинета ви днес следобед.
— Добре. Може и да промените решението си. Всичко, което искам да ви кажа, е: не му позволявайте да ви излъже. Борете се с влиянието, което Скот оказва върху вас. Проучваме възможността Кърт Скот да е бил замесен в изчезването на Темара Суийт. Този случай има особени недоказуеми, отблъскващи нюанси, които никак не ми харесват. Той е много опасен, непредсказуем човек, Нина. Радвам се, че в затвора между теб и него има стъкло.
— Контролирам положението — отговори Нина. — Не се тревожете, Колиър.
Той пристъпи към вратата и Нина си помисли, че задържа ръчката в продължение на няколко минути. След това прокурорът отново се обърна към нея.
— Жена ми използваше същите думи — каза той, натисна дръжката и си тръгна, без да каже „довиждане“.
Завари Пол отпуснал се на стол в приемната. Детективът беше пъхнал ръце в джобовете на бежовите си панталони, русата му коса беше щръкнала като гребен на петел, а очите му бяха скрити под правоъгълни слънчеви очила.
— Това ли е човекът, с когото трябва да разговарям в единадесет и тридесет? — обърна се Нина към Сенди.
— Той се надяваше, че ще може да си уреди среща с вас — Сенди продължи да съединява листове хартия с телбода, а широкото й кафяво лице изглеждаше строго и стоическо както статуите на Великденските острови. Може би тя се опитваше да се пошегува. Ала бе невъзможно човек да твърди това със сигурност, защото секретарката въобще не помагаше на зрителя с обичайната за такива случаи усмивка. Нина не помнеше Сенди някога да се е усмихвала.
— Толкова се радвам, че те виждам, та даже съм готова да те почерпя един обяд. Влез — покани го тя. — Какво правиш тук? — Пол я последва и затвори вратата след себе си.
— Едно птиченце ме повика — отвърна той. — Тук съм, за да работя за тебе, ако вече не си наела някой друг.
— Значи ще ми помогнеш по случая с Кърт? — Сигурно съвсем бе изгубила равновесието си. След секунда се почувства далеч по-добре. — Слава Богу.
— Не искам да кажа, че ти би могла да се справиш с положението и без мен.
— Това се подразбира от само себе си — детективът я възнагради с крива усмивка, приемайки едва доловимите нотки на упрек в гласа й.
— Откъде ще започнем?
— Наистина си изпълнен с решимост. Аз не си позволих дори да се надявам. Какво те накара да промениш решението си, Пол?
— Както вече казах, извика ме едно птиченце. Огромно птиче в маратонки с много остър език. Обади се вчера и заяви, че ще дойде в Кармел да ми откъсне главата. Нямах друга алтернатива, освен да ти помогна. Всъщност тя не използва точно същите думи, ала целта й беше кристално ясна.
— Сенди.
— Да, Сенди.
— Аз нямам нищо общо с това. Ще говоря с нея…
— Не си прави труда. Да разговаряш с нея, е равносилно на това да обсъждаш някакъв проблем с поток от лава. Освен това Сенди имаше право. Не беше необходимо да изрече много неща, за да ме накара да се засрамя, а след това веднага приех да дойда тук.