— Прекрасно. В хотел „Цезар“ ли си отседнал?
— Както обикновено.
Нина пъхна ръка в куфарчето си и му подаде полицейските доклади във връзка с арестуването на Кърт.
— Прочети ги. Искам да кажа, в състояние ли си веднага да започнеш работа?
— Аз съм изцяло на твое разположение. Току-що приключих една поръчка, възложена ми от Соли Лейзър. Той притежава мексикански ресторант в Монтерей. За това ми бяха необходими точно два дни.
— Бързо си се справил.
— Неговият служител с удоволствие ми разказа за всичките си рецепти, които се отклоняват от готварските книги. Работата ми отне пет минути. След това се съсредоточихме единствено върху десертите.
Нина се засмя. Нямаше желание да го разпитва за подробностите. Понякога просто не искаше да научава всичко.
— Можеш да накараш хората да разкрият пред теб всичките си тайни. Това е една от силните ти страни.
Поддавайки се на моментен порив, Нина обви ръце около врата му в сърдечна прегръдка.
— Ти си добър човек, господин Ван Уегънър. Сигурна съм, че ще победим, щом си на наша страна.
— Правя го за теб, Нина, не заради него. — Простотата на Пол беше наистина възхитителна. Той говореше единствено онова, което чувстваше.
— Зная.
— Ще изляза навън и ще прочета докладите. А после какво ще правим?
— После имам уговорена среща, за да гледам един филм.
Пол тръгна със своя пикап, а Нина с колата си „Бронко“. Тя пристигна първа в комплекса от сгради на съда.
— Не очаквам с нетърпение прожекцията — призна тя, ставайки от пейката, когато детективът започна да се изкачва енергично по стълбището.
Той я хвана за ръка, след това двамата тръгнаха напред с уверени крачки като семейна двойка с дългогодишен брачен стаж, преминавайки през дебелата стъклена врата.
Когато стигнаха кабинета на Колиър, Нина и Пол вече не се докосваха. Пол бе прибрал очилата в джоба на сакото си. Нина, потънала в мислите си, не каза почти нито дума; по всичко личеше, че Пол няма нищо против.
Колиър излезе да ги посрещне. Той докосна рамото на Нина, стисна ръката на Пол и ги настани на два стола, вмъкнати с мъка между шкафовете с папки в кабинета.
Нина осъзна, че й е твърде интересно да наблюдава как двамата мъже се изучават взаимно. Пол, прекалено едър за малкия стол, го бе преместил назад, за да осигури място за краката си, осъществявайки деликатно нашествие в територията на домакина си. Тялото му изглеждаше отпуснато, ала готово за всякаква мълниеносна реакция. Очите му оглеждаха любопитно всичко наоколо, без да скриват, че се стремят да дадат точна оценка на обстановката и на другия мъж.
Колиър, който бе предпочел да остане прав пред бюрото си, вместо да седне, поддържаше позиция на превъзходство, използвайки момента да извърши предпазливи, ала не по-малко проницателни наблюдения от тези на Пол.
Самата тя рисуваше. Хвърли поглед към бележника си с жълти листа. Две птици тукан, опрели клюн о клюн. Бързо прегъна листа, така че двамата мъже сега не можеха да го видят.
— Благодаря, че уреди тази среща, Колиър. Можеше да ни накараш да чакаме. Зная, че не ти е лесно да отделиш от времето си — обърна се към него тя.
— Както споменах, Нина, легализираното копие все още не е готово. Показвам ви оригинала на филма.
— Не е ли малко рисковано? — попита Пол. — Искам да кажа, че видеоматериалът може лесно да бъде повреден.
— Ще поема този риск, за да се справя без забавяне с този случай.
Думите му, държанието му като цяло — съчувствено, ала все пак много самоуверено, засилиха опасенията на Нина.
— Няма да ви карам да чакате дълго, за да направите собствените си изводи — осведоми ги прокурорът. Лицето му се сви в очакване на нещо неприятно, сякаш Колиър трябваше да изпие някакъв горчив хап. — Трябва да ви запозная с някои неща, преди да гледаме филма. Нина, зная, че жертвата е била твоя клиентка преди известно време…
— Аз съм готова да видя всичко, Колиър. От полицейските доклади научих, че камерата е запечатала смъртта й.
— Сцените са отблъскващи, Нина.
— Бихте ли ми подали допълнителна информация? — помоли Пол. — Доколкото разбирам, филмът показва смъртта й. Ала кой я е заснел?
— Видеокамерата е работила, била е всъщност малка, преносима камера, по всяка вероятност съборена на пода по време на разразилата се схватка. Изглежда, че жертвата по някакъв начин е успяла да натисне копчето за запис. Липсват отпечатъци от пръсти, констатирахме само наличието на петна. Като че е използвала пръстите на краката си.