Нина се подготви за филма, усещайки как нервите треперят Под кожата й. Помнеше Тери, просната на пода на студиото. Да, камерата е била наблизо, насочена към нея. Жълтеникавите й очи, главата й, отпусната така миролюбиво върху окървавената възглавница… Беше изтекло известно време, преди Тери да умре.
Пол попита със същия безстрастен тон, какъвто бе възприел Колиър:
— Имаше ли звук към филма?
— Мислех да ви осведомя тъкмо по този въпрос — отговори Колиър. — Да, има саундтрак. Ала куршумът е увредил гласните й струни.
— Имате предвид, че тя не казва нищо за Кърт?
— Имам предвид, че Тери се опитва да приказва.
Думите притиснаха тежко задушния въздух. Мъжете използваха сегашно време, забеляза Нина потресена. Тери продължаваше да живее в своя видеофилм.
— Искам да ви попитам дали искате да изключа звука, докато гледаме филма? Можете да го чуете някой друг път, когато получите копието си.
Пол изрече въпросително:
— Нина?
Тя трябваше да изпита цялата тежест на удара също както съдебните заседатели. След като го гледа и слуша хиляда пъти, филмът просто щеше да бъде поредното веществено доказателство.
А Колиър не би приказвал по същия начин с мъж адвокат, нали? Нима се опитваше да пощади чувствата й?
— Нека го чуем — предложи тя.
— Както пожелаеш — обърна се към нея Колиър. — Тя вдига глава и се опитва да говори, ала не може. Просто движи устните си, оформяйки отделни думи. Получихме помощ от един човек, който вече е пенсионер. Навремето е работел за здравния департамент на щата, казва се Уили Евънс. Той е глух и се смята, че е експерт при разчитането на думите по движението на устните. И по-рано ни е оказвал помощ. Той ни даде запис от онова, което Тери се е опитвала да изрече — прокурорът подаде на Нина и Пол отделни копия от напечатан на машина документ. Текстът беше само една страница. — Можете да я проследите на видеоматериала. Тя полага огромни усилия да съобщи нещо.
— Колко е дълъг филмът? — попита Нина. Тя си припомни как бе погледнала стенния часовник над главата на учителката в училището. Понякога беше полезно човек да има такава информация.
— Тя се отказва от опитите си след около единадесет минути — прокурорът посочи към вратата на кабинета. — Ще тръгваме ли?
Щорите върху прозорците на залата за конференции бяха спуснати, вътре цареше мрак. Нина и Колиър седяха от едната страна на дългата маса, Пол от другата. Заместник-шерифът, който блъскаше пред себе си масичка на колелца, включи някакви жици, използва механизми за проверка на системата, след това кимна на Колиър и излезе от помещението, затваряйки тихо вратата след себе си.
В самото начало от високоговорителя в ъгъла не долетя нито звук, после се разнесе шумно съскане, но когато се появи картината, шумът внезапно замря.
По всичко личеше, че механизмът за автоматично фокусиране на камерата не беше в състояние да реши върху какво трябва да се фокусира. Той се насочваше към различни обекти — украсения с различни фигури под, части от облеклото, ръка, крак.
Звуци, подобни на тези, когато някой мъкне чувал с картофи по пода и се блъска в различни предмети по пътя си, придружаваха абстрактните визуални картини, които бавно разкриха ужасяваща сцена.
Тери Ландън, чиято вълниста червеникава коса бе подгизнала в кръв, се взираше в обектива на камерата. Краката й бяха подпрени върху шкафовете, които покриваха стените в студиото, и камерата не можеше да ги заснеме. Жертвата гледаше директно срещу Нина. Изведнъж Тери примигна.
Разкрачените й крака, придържащи камерата, заемаха долната част от кадъра. Тялото й, което се повдигаше в мъчителни усилия да си поеме дъх, бе разположено в централната част. Главата й, обхванала най-горната трета секция от екрана, беше изцапана с крещяща червена огърлица от кръв. Тери гледаше към камерата на пода и се опита да отвори устата си.
Писък на жена, пронизителен и разкъсващ, мъчителен, изтръгнал се от дъното на душата й, се разнесе из стаята. Колиър изскочи от мястото си и се приближи към Нина.
— Само ми позволете да намаля звука — измърмори той, протягайки ръка към панела за дистанционно управление, който лежеше на масата близо до прожекционната машина. Той натисна едно копче, намали леко звука и за миг скри екрана от Нина, изтръгвайки я от света на мъчителната картина. — Съжалявам — добави той извинително, след това се върна на мястото си, стиснал решително панела за дистанционно управление в ръка.
Тери продължаваше да гледа директно в обектива на камерата, а от високоговорителя се разнесе ритмично, механическо хриптене. Тежките, всмукващи звуци прииждаха един след друг. За миг Нина си помисли, че още нещо не е наред, затова се обърна назад към Колиър — може би той отново трябваше да поправи някакъв механизъм. Ала очите му бяха прилепнали към екрана. Тя осъзна, че прокурорът нямаше да се намесва повече и отново съсредоточи вниманието си върху Тери.