— При създалите се обстоятелства Рийзнър не изпитва особено желание да ни сътрудничи. Предварителното разглеждане на делото е било съвсем кратко. Може би той е бил приготвил десетки искове за съдебни решения. Никога няма да узная това, защото Рийзнър не ги беше депозирал, когато поех случая.
— Ако бях на мястото на Скот, щях да поискам от него да ми върне всичките пари.
— Ето още един проблем. Рийзнър държи в ръцете си по-голямата част от финансовите средства на Кърт.
— Божичко! Какъв прекрасен приятел има този Кърт в лицето на Нина.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си поела финансовата издръжка на този случай, нали? Рискуваш репутацията си, безопасността си, щастието на детето си, своето собствено щастие… Добре те е хванал на въдицата си.
— Говориш така, сякаш изпитваш… ревност.
— Наистина е така. Но преди всичко изпитвам загриженост. Той може да ви увлече по наклонената плоскост със себе си. Ще ми се да те вразумя, преди да е станало твърде късно.
— Направи го де. Хайде да видим докъде ще стигнеш — Нина почувства, че вирва брадичката си във въздуха, след миг обаче, объркана, че бе постъпила така, отново отпусна спокойно глава. — Вече е прекалено късно, Пол. Аз поех този ангажимент — тя се свърза със Сенди и я помоли да се обади до сина си Уиш и да попита дали младежът може да дойде в кабинета й.
Уиш пристигна след петнадесет минути. Според Сенди през есента синът й щеше да започне следването си в местния колеж. Искаше да завърши полицейския факултет. Месеци наред Уиш се интересуваше дали Нина може да използва услугите му в работата си, ала се надяваше да получи по-предизвикателна задача от тази на портиер пред входа. Уиш отвори вратата на кабинета. За разлика от майки си, която, изглежда, имаше еднакви мерки на ширина и дължина, осемнадесетгодишният младеж беше висок и мършав. Беше облечен в работен комбинезон, под ноктите на пръстите му се бе натрупала грес. Младежът се поколеба, преди да влезе в кабинета. Сенди вървеше след него.
— Седни — покани го Нина. Пол беше заел единия от столовете за клиенти, Сенди се бе разположила в другия, затова Уиш седна на канапето и срещна погледа й с широко отворени, немигащи очи.
Нина огледа своя екип, с който щеше да поеме защитата по случая: двама умни, изпълнени с добри намерения, ала неопитни помощници; Пол, хитрият, изкусен детектив, който можеше да я изненада с говорещо мече, пъхнато в ръкава; самата тя — чиято компетентност тепърва щеше да проличи.
Те трябваше да се справят с нелеката задача.
Тя изрече:
— Ние четиримата ще работим, осигурявайки правна защита на Кърт Скот. Той е обвинен в извършване на предумишлено убийство. Ще предоставим някои от случаите, които съм поела, на друг адвокат, ще приключим други и ще направим опит да се справим достойно с онези, които ще задържа.
— На коя дата ще бъде съдебният процес? — попита Сенди.
— На петнадесети юли. Твърде скоро — отговори Нина. — Ала аз се тревожа за Кърт. Той все още не се е приспособил към режима в затвора — как би могла да сподели с тях, че зад думите, които изричаше той, Нина долавяше отчаянието му? Боеше се, че Кърт няма за издържи психически. — Той иска да започнем колкото е възможно по-скоро.
— Сенди, занеси тези кутии на бюрото си и подготви картотека от документите с индекси по отделни теми. Подреди срещите ми с клиенти по такъв начин, че всеки ден да разполагам с по-продължителен период от време, през което да нямам никакви ангажименти. Внимателно провери датите за всичките ми срещи в съда по случая Скот, които ще се състоят преди съдебния процес.
— Разбрано. Почти всичко ми стана ясно.
— Уиш? Разбрах, че ти можеш да работиш на повикване без определено работно време. Така ли е?
Той кимна.
— Ти ще работиш с Пол. Прави всичко, което той ти казва да сториш. Не предприемай нищо, за което не си получил изрично нареждане. Разбираш ли?
— Разбира — отвърна вместо него Сенди. Уиш се изправи и закима енергично с глава.
— Добре. Пол, ти отговаряш за разследването. Нека поговорим за това как ще се развие то.
— Не трябва ли скоро да призовем и други експерти като свидетели, освен онзи, който разчита думите по движението на устните? — попита Пол.
— Това е една от точките в моя списък от задачи.
— Освен това са ми необходими копия от показанията на свидетелите както и списък на веществените доказателства по делото. Докладът от аутопсията също ще ми трябва — добави Пол.