— Ето какво трябва да направим — продължи тя, изтласквайки за момента този проблем в периферията на съзнанието си. — Нека съсредоточим вниманието си върху други хора, които биха имали други възможни мотиви. Има четирима души в областта, които са давали под съд Тери. Процесът се развивал твърде зле за тях. Те са искали да възпрат разпространението на филма, направен от Тери. Може да я е убил някой от тях.
— Джонатан Суийт. Джесика Суийт, Дорийн Ордуей и Майкъл Ордуей — изброи ги Сенди, четейки от бележките си.
— Трудно е да се повярва, че си струва да убиеш някого заради един филм — заяви Пол.
— Трябва да възприемем начина на мислене на Тери — каза Нина. — Съдейки от опита си, натрупан по време на работата ми с нея, бих казала, че Тери изпитваше наслада от това, че си играеше с преживяванията на хората. Разбирате ли? Искам да кажа, че според мен филмът имаше определен подтекст. Той не беше прост и еднозначен. Тя…
Пол я прекъсна:
— Все още не съм гледал филма за онова момиче Суийт, но ти спомена, че според Тери тя била първата от цяла група млади жени, изчезнали безследно с течение на времето. Би трябвало да проучим обстойно този въпрос. Ако се окаже, че това не е просто безпочвена теория или просто примамка, събуждаща зрителския интерес? Ами ако престъпникът, отговорен за изчезването на Темара и на останалите момичета, е пожелал и филмът да изчезне? Какъв по-добър начин да постигне целта си от този да убие създателката на филма още преди той да е видял бял свят? Наистина има човек с убедителен мотив.
Уиш заговори и юношеският му глас придаде на думите още по-смразяващо значение:
— Може би баща й е убил всичките момичета. Или Майкъл Ордуей.
— Не изключвай от списъка и дамите — посъветва го Пол. — Прекрасният ни свят е пълен с престъпления.
— Може да е бил някой, който не присъства във филма — изрече замислено Нина. — Трябва да проследим внимателно теорията й, макар че филмът не представя веществени доказателства за пряка връзка между изчезналите момичета.
— А това повдига един очевиден въпрос — изтъкна Пол. — Ти каза, че във филма въобще не се споменава нищо за Кърт. Но той е ходил известно време с това момиче, преди то да изчезне. Защо Тери не е загатнала, че той я е убил? Разполагала е с идеална възможност да му причини много неприятности. Филмът дори би могъл да го накара отново да установи контакт с нея.
— Не зная — отговори Нина. — Съгласна съм с думите ти — тя прокара пръсти през косата си, питайки се дали някога ще разбере Тери. — Може би тя е знаела точно какво се е случило с Темара. Може би тя самата е убила Темара — Сенди и Уиш изглеждаха изненадани от тази идея, ала Пол само кимна с глава. Той вече беше помислил за това. — Може би тя е знаела кой е извършителят на убийството. Не е бил Кърт, ала поради някаква причина е смятала, че е възможно да загатне за това.
— Сигурно е имала някакви записки и данни, докато е правила филма. Къде са те? — попита Пол. — Или записките й са изчезнали, или ги е унищожила. Защо?
— Уместни въпроси, Пол. Надявам се, че скоро ще откриеш отговорите им.
— Следователно направен е филм, който би трябвало да хвърли съмнение върху Кърт Скот, ала филмът не е постигнал целта си. Но разполагаме с два видеоматериала, които го уличават в престъпление — изтъкна Уиш.
— Зависи от интерпретацията — подчерта Пол. — Какво има, Нина?
Нина остави химикала си на масата, погледна рисунката, която бе надраскала върху листа хартия, след това го смачка на топка и го хвърли в коша за отпадъци.
— Мисля, че трябва да бъдем много внимателни — каза тя. — Сега всички вие трябва да запомните добре съдържанието на полицейските доклади. Пол, уредих аз и ти да отидем в дома на Тери утре рано сутринта. Има ли въпроси?
— Да, един — отговори Уиш. — Той ли го е направил?
— Какво ще кажеш аз и ти да изпием по една чаша кафе — така Нина ще остане да работи на спокойствие — обърна се към него Пол и се изправи. Двамата взеха кутиите с документи и ги пренесоха в залата за разговори с клиентите.
Сенди и Нина ги проследиха с поглед.
— Нашият пъстър екип от четирима човека — измърмори Сенди и затвори вратата, прекъсвайки мисълта на Нина. А мисълта наистина беше приятна: тя не бе останала сама.