21.
Късно следобед във вторник Нина и Пол преминаха с колата си през масивната порта и навлязоха в собствеността на Тери. Бяха взели ключовете от студиото и къщата от Колиър Хелоуел, щеше да ги придружава полицейският офицер от участъка южно от Тахо, заместник-шерифът Ърл Хекър. Лентата, с която преди време бе оградено местопрестъплението, сега я нямаше, постройките изглеждаха пусти, прохладни и потънали в сянка в един от първите топли спокойни дни от сезона. Нина се питаше къде ли бе изчезнало кучето на Тери.
Заместник-шерифът Хекър, полицай с едри зъби и луничаво лице, имаше вид на момче, което едва е дорасло да си купи бръснач за мъха, избил по лицето му. Той изчака на верандата, докато Пол се занима с бравата от вратата на студиото.
— Това е един от онези стари механизми, при които човек трябва да изтегли ключа навън една четвърт от инча — намеси се Хекър, след като детективът изгуби търпение и удари така силно вратата, че тя щеше да се изтръгне от пантите си.
Заместник-шерифът изчака навън, подсвирвайки си бодро мотив от песента „Мостът над река Куей“. Нина и Пол оставиха вратата отворена, така че той можеше да наглежда какво правят в помещението.
Оставено в пълен покой след разследването на областния прокурор, студиото изглеждаше така, сякаш го бяха изоставили преди години. Част от оборудването беше иззето като веществени доказателства; останалите уреди бяха покрити с прах, използвана при снемане на пръстови отпечатъци, с ръждиви петна от кръв, лишени от всякакъв живот. Нина се опитваше да си припомни как изглеждаше мястото по време на последното й посещение тук, оглеждаше методично всичко, проверявайки има ли промяна в обстановката в сравнение с онова, което бе съхранила в бележките си.
— Какви мерки е предприела полицията, за да съхрани обстановката на местопрестъплението, Пол? — попита Нина, докато Пол разглеждаше внимателно задната врата. — Не са ли изчистили след края на разследването?
— Това не е било наложително, тъй като никакви роднини не са предявили иск към собствеността. Когато се обадих да уредя това посещение, казаха, че почистването ще бъде следващата им стъпка.
Нина беше отворила заключен долап за съхранение на различни материали с трети ключ и разглеждаше лавиците в дъното.
— Къде са нещата й? Тя разполагаше с оборудване за заснемане на филми, достатъчно за цялата филмова студия MGM.
— Очевидно по-голямата част от него е била взета за ползване под наем. Къщата на Тери е била ипотекирана, тя е имала проблеми с парите. Не е притежавала почти нищо, освен тази собственост и няколко не особено скъпи уреда.
Нина проследи списъка на вещите, съсредоточи вниманието си върху фотографиите и след това впери поглед към мястото на пода, където беше намерена портативната видеокамера. Отново се опита да разбере Тери. Къде бяха календарите, пощенските картички, предметите, разкриващи моменти от личния живот, които човек очакваше да открие у дома или на работното място на всяка жена? Как бе възможно Тери да бъде толкова студена и целенасочена — та тя работеше в тази бетонна кутийка, пълна с кабели, пластмаса и метал.
— Има ли нещо важно, което си забелязала тук преди, нещо, което не е било взето като веществено доказателство, а въпреки това сега го няма в студиото?
Нина отново прегледа бележките си.
— Едно палто от рисови кожи. То не е включено в списъка на вещите, взети като доказателствен материал от местопрестъплението. При няколко от нашите срещи Тери беше облечена в него.
— Може би го е взела под наем — изрече Пол несигурно. — Кожено палто би било истинска екстравагантност за жена с толкова тежки дългове.
— Мисля, че то е било на майка й. Вероятно е някъде горе в къщата.
Те се изкачиха по пътеката към къщата, следвани от заместник-шерифа Хекър, който може би, съвсем без да отделя внимание на текста, бе започнал да си свирука песента „Бедният Джъд умря“ от мюзикхола „Оклахома“. Той притежаваше удивителната способност да свири пронизително през предните си зъби. През цялото време не беше произнесъл нито дума.
Всичко вътре в малката къща изглеждаше точно така, както Нина го беше запомнила.
— Нищо — отбеляза тя. — Просто празна къща, където преди време е живял някой. — С изключение на дрехите в шкафовете и в бюрото, това жилище все още беше домът на родителите на Тери, сякаш Тери никога не се беше хранила, не беше спала и живяла тук. Тя бе прекарвала дните си изцяло в своя въображаем свят, затова не й е било нужно да съхранява неща, напомнящи й личния й живот.