Боб дълго време бе дъвкал върха на молива, питайки се как да се подпише под адреса на Джеспър. Най-сетне пазачът му каза:
— Хей, стига си дъвкал този молив, защото в устните ти ще се забият трески.
Най-сетне момчето написа „БОБ“ с големи букви. Така баща му щеше да знае как да се обърне към него в писмото, което щеше да му изпрати в отговор. След това написа послепис:
P. S: Какъв сте, как изглеждате? Аз имам черна коса и зелени очи. В училище получавам доста високи оценки. Обичам да плувам и да карам скейтборд. Тази година спечелих специална грамота в училищния празник по лека атлетика.
Сигурно баща му бе написал отговор още същия ден. Това беше хубаво. Сега само трябваше да разкъса плика и да прочете писмото.
Той отхапа няколко пъти от сандвича си, ала храната му се стори толкова суха, че я остави на скалата и вдигна плика от скута си. Отвори го внимателно, мислейки си, че това може би е единственото писмо, което щеше да получи от баща си. Човек никога не можеше да бъде сигурен за такива неща.
Върху обикновен лист от тетрадка беше написано с молив, с печатни букви:
Скъпи Боб.
Баща му вероятно не беше убеден, че той ще може да разчете почерка му. Момчето не обърна никакво внимание на камъчетата, които се посипаха върху сандвича му.
Получих писмото ти. Беше прекрасна изненада за мен да науча, че ти си ми син. Никога не съм знаел това. Чувствам се много щастлив.
Съжалявам, че не можа да влезеш при мен в деня, когато си дошъл да ме посетиш. Вероятно не бива да идваш повече в затвора, освен ако не се споразумееш с майка ти за това, но бих желал да ми пишеш. Бих искал да науча всичко за теб. Сигурно си смело момче, щом си дошъл съвсем сам да ме видиш. Когато тази бъркотия приключи, обещавам, че ще се видим. Аз също имам черна коса и зелени очи. Работя като лесничей и понякога свиря на пиано в различни симфонични оркестри. Обичаш ли музика?
Радвам се, че ми писа, Боб.
Беше написал:
Много обич от баща ти
Послепис: В колежа аз бях в лекоатлетическия тим.
Примигвайки, Боб прочете писмото няколко пъти. Някъде отдалеч изби училищният звънец. Трябваше да тича, но за щастие той беше добър бегач, най-бързият в петите класове. Носът му течеше и очите му сигурно се бяха подули. Момчето сгъна внимателно писмото, прибра го в плика и го пъхна в джоба на панталоните си. След това изтри лице с фланелката, с която бе играл в часа по физическо възпитание, отново я прибра в чантата си и затича към класната стая.
22.
— Срещнахме се веднъж, когато дойдох да видя Тери, спомняте ли си? — обърна се Нина към Джери Кетрик няколко дни по-късно през същата седмица.
През първия топъл предобед, дошъл след три дъждовни дни, връхчетата на новопоявили се растения най-сетне бяха пробили замръзналата дълго време почва. Дори и в занемарената къща на Кетрик светът, поне на пръв поглед, изглеждаше почти съвършен. Прозорците не пропускаха много светлина вътре в къщата, във въздуха плуваше прах и създаваше съвсем различна вселена.
— Спомням си — отговори Кетрик.
Преметнал крак върху крак, той се беше отпуснал върху вмирисаното на плесен канапе във всекидневната стая на къщата. Черното куче на Тери дъвчеше топка за тенис в краката му. Пол беше седнал край одрасканата маса от борова дървесина, поставена до стената. Дървеният под беше изметен, ала бе потъмнял от мръсотия, сякаш никога не бе виждал мокър парцал.
На път дотук Нина бе изслушала колоритния доклад на Пол на тази тема.
— Той е наполовина селско момче, наполовина хипи — беше й разказал Пол. Родителите на Джери Кетрик избягали от тежкия физически труд сред полетата на Сан Хоакин, заменяйки го с неособено прекрасен живот в Тахо. През петдесетте години и двамата намерили работа като готвачи в малък ресторант, наречен „Кухнята на мама“, и когато петте им деца пораснали достатъчно, започнали да работят след училище и през уикендите в същия ресторант. След като направило хиляди торти и милион порции бъркани яйца, семейството откупило ресторанта от болнавия му собственик и Джери прекарал най-важните години за формиране на характера с ръце, потопени до лактите в коритото с мръсни чинии.
В края на шейсетте години ветровете на промяната засегнали Тахо и Джери отплувал напред по пътя си до Сан Франциско. Нанесъл се в порутена викторианска къща в района с най-висока престъпност, известен с прозвището Тендърлойн, заедно с десетки тийнейджъри. Там се научил да свири на китара; в ръцете му попаднал инструмент с престижната марка „Силвърстоун“, който някакъв човек бил оставил вместо наем. Джери открил, че има чевръсти и точни пръсти. Скоро след това се включил в рок съставите „Еърплейн“ и „Мъртъвците“.