— Е, трябва да кажете истината — рече Пол.
Нина му зададе няколко въпроса за мъжете от редицата, измежду които е трябвало да разпознае Кърт, след това заключи:
— Смятам, че засега получихме необходимата информация.
— Тези билети за състезанието с извънгабаритни камиони струват по петнадесет долара парчето — обади се Кетрик. — Дадох ви два билета. Разбирам, че не можете да ми платите за това, че разговарях с вас днес. Но ако искате да закупите тези билети от мен, искам да кажа, разбирате ли…, ако направите дарение в полза на онези момчета, дето карат камионите…
Пол изрече въпросително:
— Нина?
Нина извади портмонето си.
— Дори ще купя още един и ще взема сина си на състезанието — обяви тя и подаде банкнотите на Кетрик. — Може би ще имам възможност да разговарям със сина ви след шоуто. Отново ви благодаря, че си направихте труда да поговорите с нас.
— Наистина няма защо, госпожо. Ще кажа на Ралфи да ви потърси. Обадете ми се, ако имате нужда от още нещо. Съжалявам… — той млъкна и впи поглед към пода.
— Съжалявате, че моят клиент може да бъде осъден за убийство заради вашите показания? — попита Нина. — Вие казвате истината, затова не бива да изпитвате чувство на вина, нали?
— Наистина видях всичко това — каза Кетрик. — А сега ви пожелавам приятен ден.
23.
„Всички билети за най-голямото, най-страшното състезание в Рино с извънгабаритни камиони са разпродадени. Всички билети за най-голямото, най-страшното състезание с извънгабаритни камиони в Рино са продадени“ — повториха високоговорителите, разположени навсякъде из претъпкания с коли паркинг на Животновъдния център в Рино онази съботна сутрин. — Пол трябваше да паркира на няколко пресечки встрани. Нина и Боби подтичваха след него, опитвайки се да го настигнат, правейки две крачки за всяка негова. Когато се приближиха до входа, двамата се потяха и пъхтяха в страшната жега на пустинята. Толкова много хора се бяха побрали по пътя към арената, че Нина държеше Боб за ризата; в противен случай човешкият поток щеше да го завлече някъде напред.
„Всички билети за най-голямото, най-страшното състезание в Рино с извънгабаритни камиони…“ Пол беше нервен. Наистина искаше да разговаря с Ралф Кетрик, ала осъзнаваше до болка, че синът на Нина беше дошъл с тях. За пръв път тримата правеха нещо заедно. Ако се оженеше за нея, щеше да стане доведен баща, а тази перспектива му изглеждаше твърде непривлекателна.
Преди момчето на Нина да избяга, Пол съвсем смътно долавяше присъствието му. За него всички момчета си приличаха — малки глупачета в широки ризи и бейзболни шапки, които мъкнеха скейтбордове на рамо, като че бяха кой знае колко големи, и питаха къде са ключовете на колата, защото смятаха, че вече са достатъчно пораснали за това.
Ала той трябваше да хареса Боб и Боб трябваше да хареса него. Пол наблюдаваше как малкият тича напред, питайки се какво ли Боб мисли за него. Как ли щеше да се почувства хлапето, когато Пол поемеше ролята на татко, а собственият му баща… Защо този Скот се появи точно сега, когато Пол бе решил да се ожени за Нина? Днес тя изглеждаше толкова възхитителна в панталони и червена риза, толкова празнично настроена, толкова непоколебима, изпълнена с решителност…
Излязоха на главната арена и започнаха да търсят местата си. Небето над тях бе покрито с тъмни облаци. Трибуните вече бяха почти пълни с лица, каквито той не виждаше толкова често по улиците с пищни къщи в Кармел; фермери с мършави, зачервени лица с бейзболни шапки, върху които беше написано „Кажи, че съм боклук“ и реклами на баскетболния отбор „Лейкърс“; момчета в сини джинси и коси, напоени с брилянтин, сресани назад така, че всеки отделен косъм можеше да се види добре; майки в черни чорапи и блузи с жабо, дъщерите им с ярък, блестящ грим и якета „Рейдърс“; цяло море от памучни фланелки, ризи, плитчици, заострени мъжки бради, златни вериги, евтини пластмасови очила, ботуши с остри върхове, каубойски шапки, конски опашки, пуснати под оплешивяващи черепи, черни деца в дълги палта и пъстри панталони, продавачи на сладолед, бебешки колички, индианци, облечени в жилетки, типични за автородео в Рино, работни обувки, скиорски шапки, боядисани в различни цветове памучни костюми, татуировки, малки деца, кацнали върху раменете на бащите си.
Отдалеч след гръмогласните горди тиради на високоговорителите на паркинга неизвестен говорител обяви: