— Ако наистина искаш да ми помогнеш, дай ми истинско оръжие.
— С радост бих ти го дал, за мен няма да е проблем да си намеря друг. Но повярвай ми, твърде тежък е за теб. Дори да успееш да го вдигнеш и да замахнеш, той ще те води, а не ти него. Кинжалът, от друга страна, е малко и леко оръжие и е много по-подходящ. Защото твоето предимство са бързината и ловкостта ти, а не грубата сила, необходима за боравене с този меч.
Той набързо й показа двата захвата на оръжието — с острието насочено към палеца или към дланта й. Обясни й как да напада и да се защитава и видимо остана доволен от новия си ученик:
— Обхватът на кинжала е малък, но можеш с лекота да парираш всяка атака. Но ти така и не ми каза какво те води в малкото ни и не особено гостоприемно градче.
— Търся един човек, който се намира в тукашния затвор.
— Значи се опитваш да стигнеш до единственото място в тази окаяна крепост, където никой не иска да попадне. Виждаш ли онази висока четвъртита кула? Горе е разположена наблюдателница, а в подземията й се намира затворът. Ако онзи, когото търсиш все още е жив, той със сигурност е там. Но трябва да те предупредя, че макар влизането да е трудно, излизането е просто невъзможно. Дано да имаш план, и то добър.
— Би могъл да дойдеш с мен и да ми помогнеш? — без особена надежда в гласа си попита Алгира.
— Ами аз ти помогнах. Дадох ти оръжие и посока. Не искай повече от мен. Когато разбраха, че съм дезертирал, хората на Съветника решиха да покажат нагледно какво се случва с такива като мен. Да ме дадат за пример, за да откажат следващите. Затова отведоха сестра ми Лиандра при него. От тогава мина почти седмица, а никой не е чувал нищо за нея. Трябва да я открия час по-скоро и да спася… каквото е останало за спасяване… Ако ме убият, кой ще я намери? И кой ще отмъсти за поруганата й чест? Или за безчестната й смърт, което е по-вероятно? Съжалявам, но моят живот не ми принадлежи, той е отдаден на друга кауза.
Алгира кимна разбиращо. Помощта на могъщия войн би била добре дошла, но не можеше да го вини за избора му. Тя му благодари набързо и се отправи към кулата. За съжаление нямаше план, липсваше й военното обучение на Салдемир. И когато стигна до площада пред високата наблюдателница, тя с огорчение трябваше да признае, че той бе имал право. Дебелата дъбова врата беше здраво залостена и се пазеше от шестима добре въоръжени стражи.
Младата вещица обаче не беше свикнала да се отказва. Тя заобиколи кулата отзад и със задоволство установи, че в зида между камъните имаше тесни процепи. След миг се прилепи до стената, после гъвкавото й тяло се заизвива като гущер нагоре. Скоро достигна един прозорец и се промъкна през него. Бързо се спусна по стълбите и се озова в задушливия полумрак на коридор, оскъдно осветяван от две мъждукащи факли. Тук обаче късметът й свърши.
Дългият ред килии, разположени от двете страни на малка зала, се охраняваше от двама стражи. Те оживено се препираха за нещо, докато хвърляха зарове от малка чаша върху мазен поднос за храна. Пресушените чаши и празния съд за вино, захвърлен в близкия ъгъл, даваха на Алгира някаква надежда. Тя гневно сви тънките си устни. Не беше стигнала чак дотук, за да се отказва на самия край.
Прокрадна се предпазливо до увлечените в играта пазачи и с рязко движение измъкна малката трикрака табуретка изпод единия от тях. Още докато той падаше, тя я стовари с цялата си сила върху главата му. Ударът й въобще не беше толкова мощен, колкото й се искаше. Тя просто нямаше необходимата мускулна маса. Въпреки това стражът рухна на земята в безсъзнание.
Вторият обаче скочи на крака и сграбчи подпряното на стената до него копие. Уверен в превъзходството си, на него и през ум не му мина да извика за помощ. Алгира улови вълните на презрение и омраза, изпълващи съзнанието му. А жестоката картина на това, което щеше да й направи щом я победеше, я накара да издаде тих вик на ужас.
Трябваше да се успокои. Уплашена нямаше да си помогне. А ако Риналу доловеше страха й, щеше да стане още по-лошо. Тя си отдъхна облекчено, когато установи, че съзнанието на дракона още се къпеше в сладостната нега, в която го беше потопила. Нямаше нито време, нито сили да го успокоява отново.
Копието разсече въздуха с тихо свистене и Алгира едва съумя да се извърти настрани. Дългото острие премина на сантиметри пред корема й. Сумракът го беше лишил от блясъка, но не беше намалил способността му да убива. Войникът бързо го издърпа назад и с псуване замахна за нова атака. Момичето се хвърли на мръсния под и се претърколи настрани, докато тежката пика прелиташе над нея.