На открито дългото копие беше страшно оръжие. Обсегът му беше голям и то с лекота поразяваше противника си отдалече. В тесния коридор обаче тази негова сила можеше да се превърне в слабост. Ако успееше да се озове зад раздиращото плът и кости острие, тя щеше да остане, макар и само за миг, неуязвима за него. Алгира проумя това, докато изстрелваше лекото си тяло нагоре. Ловко сграбчи дръжката на копието и се плъзна по нея като змия. Стражът недоумяващо примигна, когато тя опря кинжала си в гърлото му.
— Веднага пусни пиката! На земята! Не се шегувам, не ме карай да те убивам! — Тъничка струйка кръв обагри острието на оръжието й, показвайки недвусмислено нейната решимост.
— Точно така. А сега я ритни. Ти си превърнал убиването на хора в работа. В нещо, от което да получаваш пари. И с това си продал частица от душата си. Малка частица наистина, но нали душата ти също е малка!
— Но аз само…
— Знам, знам. Следвал си заповеди, не си имал друг избор. Само че човек винаги има избор. Понякога може да избира между по-голямо и по-малко зло. Друг път — между по-голям и по-малък позор. Ти например си можел да напуснеш тази кървава служба и да си намериш по-почтена работа. Искам да запомниш, че от тук насетне живееш подарен живот. Опитай се да направиш нещо добро през остатъка му. Сега отключи килията на Колхадон. Надявам се, че знаеш коя е?
Ръждивата ключалка със скърцане се подчини, след това затворник и тъмничар бързо размениха местата си. Като се опитваше да успокои дишането си, самата тя още неразбрала какво точно се беше случило току-що, Алгира критично огледа придобивката си.
На пръв поглед плячката не изглеждаше особено ценна. Дребен и прегърбен, покрит с пресни синини и още кървящи рани, старецът нямаше вид на нещо, което си струваше да бъде спасявано. Като подкрепяше мъчителните му стъпки, вещицата бавно го поведе към изхода, като се чудеше как да го измъкне. Повика дракона в съзнанието си и му обрисува високата кула, в чието подземие се намираха.
— Намерих човека, когото търсех и вече излизаме навън. Трябва да ни грабнеш от площада много бързо, защото има доста войници. А ако им дадем време да се организират, ще дойдат още повече, и няма да се измъкнем. Стой наблизо и чакай!
Отзад старецът я подръпна за ръкава, немощно и нетърпеливо в същото време. Гласът му беше тих, сух и дрезгав, но звучеше повелително, сякаш можеше да мести планини:
— Я чакай малко, моме! Обърни се към мен, дай да те видя… А-а, знам те аз какво си. Ти си вещица, дъщеря на вещица. Погледни ме, виж вътре в мен.
Алгира се взря в прозрачните му, почти безцветни очи. Те приличаха на дълбоки планински езера под снежнобелите му вежди. Толкова дълбоки, че стигаха чак до душата му. В съзнанието й се запремятаха неговите объркани и неподредени мисли. Задъхани, пърхащи, препускащи едни през други спомени и емоции. За миг, по-дълъг от целия й живот, историята на Колхадон протече пред погледа й.
Глад, мизерия и борба за оцеляване. Младежки блянове за слава, битки и подвизи. Беззвучна експлозия на изпепеляваща и опустошаваща любов. Изгаряща, по-ярка от слънцето. Бяла светлина, изтъкана от ослепителна красота. Не виждам. Отдавам себе си на теб, разтварям се и потъвам, оставям се на милостта ти. Не ме наранявай, както аз не бих могъл да те нараня. Кратки мигове на безумно щастие. Пронизваща болка от загубата. Унищожена и празна душа. Сам! Чернота и безпътица. Без смисъл и без надежда. Накъде? И защо? Тайната! Трябва да опазя тайната! Животът ми е посветен на съхраняването на тайната. Това му дава смисъл. Това ми дава посока. Болка! Толкова много болка…
Съзнанията на двамата се сляха в едно, в изумителен водовъртеж от събития и чувства. Когато Алгира омаломощена се свлече на пода, старецът едва чуто промълви:
— При угасналия вулкан Белманди, на север от Гъндамил трябва да идеш. И в кратера му да влезеш. От много зими там не е стъпвал човешки крак, но ти трябва да отидеш. Защото древната тайна на магията там се пази.
Момичето не вярваше на ушите си:
— Познаваме се само от минута, а ти вече ми каза това, което след седмици мъчения насилниците ти не са могли да измъкнат от теб? Защо реши, че можеш да ми се довериш?
— Защото надникнах в душата ти, така както ти надникна в моята. И видях, че тя е чиста, и че не може да бъде пречупена. Навлизането в съзнанието е път с две посоки. Досега не си знаела, че трябва да внимаваш, че оставаш открита и уязвима. Майка ти не те е предупредила за това. Не бива да пускаш всекиго в ума си. Но не бой се, аз ще те науча. Ще ти разкажа всичко, което трябва да знаеш за магията. Как да я призоваваш и как да я укротяваш. Как да говориш с нея и да я слушаш. Как да я управляваш и как да й се подчиняваш. През целия си живот съм търсил тъкмо теб. Дългият ми път е бил подготовка за нашата среща. И ето че най-накрая те намерих…