Но първо трябваше да открие яйцето. Това беше един от онези проблеми, които Съветникът отдавна се беше научил да решава. Прилагаше все един и същ прост, но достатъчно ефикасен метод, който разчиташе на човешката алчност. Щеше да му струва съвсем малко пари да наеме отряд от опитни главорези, които да свършат работата. Дори познаваше хора, които щяха да го направят без пари. Например онзи едрия дезертьор, как му беше името? Салда…? Салде…? Името му всъщност нямаше значение. Хаймдес държеше сестра му, така че онзи глупак щеше да лази в краката му и да лиже земята под тях, за да му угоди. Дори само за едно обещание за кратка среща с нея.
С писмена заповед Съветникът прати още един легион в разбунтувалата се провинция Индерсина. С устно нареждане — нова наложница в покоите си. Досегашната вече му беше омръзнала, време беше да я смени. После подписа екзекуцията на трима дръзнали да оспорят властта му. Тя беше хубаво нещо и в моменти като този Хаймдес й се наслаждаваше. Да, денят започваше добре.
Риналу тръгна на лов малко преди първите слънчеви лъчи да се покажат над заснежените планински върхове. Мракът никак не му пречеше, очите му виждаха чудесно в него. А Алгира не обичаше да го гледа как се храни. След толкова месеци заедно, тя все още потрепваше в погнуса, а съзнанието й болезнено се сгърчваше. Затова той се опитваше да й спести гледката.
Издигна се в тъмното още небе, наслаждавайки се на свежия утринен въздух. Рееше се над гората невидим и нечут. Внезапна и безшумна смърт. Ноздрите му пулсираха докато чувствителният му нос рисуваше карта на миризмите. Трябваше само да реши какво иска за закуска. Колебаеше се между добре охранен вълк и много болна кошута.
Наклони се наляво и пое след умиращата сърна. Скоро я видя между дърветата, почувства топлината на тялото й, чу неравномерното биене на сърцето й. Присви криле и се гмурна надолу, намерил пролука между дървесните стволове. Острите нокти на краката му се разтвориха, готови да я сграбчат.
Драконът прекъсна атаката си толкова плавно и гладко, че сърната дори не разбра колко близо до нея бе прелетяла смъртта. Причината за спасението й беше далечен метален звън. Стадо овце отиваше на паша в търсене на най-вкусната и сочна трева.
Все още напълно невидим на фона на черното небе, Риналу направи два кръга над рунтавите животни. Чувствителните му към топлина очи набелязаха три болни тела в края на стадото. Двете едри кучета пазачи започваха да стават нервни, може би го подушваха, или пък усещаха присъствието му с някакво друго свое сетиво. Те жално заскимтяха и се прилепиха плътно до своя стопанин, който не подозираше за спотаилата се над главата му опасност.
Алгира категорично му беше забранила да напада хората и добитъка им. И винаги му беше много сърдита, когато не я слушаше. Но той обичаше да я дразни от време на време. Не много, само мъничко. Погледът й блясваше по особен начин, когато му беше бясна. И въздухът около нея ставаше един такъв странен, като по време на буря. Подобната й на огън коса се развяваше назад като жива, а вещицата дори не забелязваше… Пък и животните бяха болни и стари, носът му потвърди това, което зрението му вече знаеше.
На третия си заход драконът грабна две от избраните овце и все така незабелязан от никого се отправи към близката горичка. От бедните твари се носеше едва доловима непозната миризма, но пък иначе бяха вкусни. Е, не колкото онези от… Лека дрямка го залюля и понесе нанякъде. Не, не можеше да спи сега. Трябваше вече да се връща при Алгира, тя щеше да се разтревожи не на шега, ако се забавеше. Ей сега ще излети, само да…
Когато Алгира се събуди, драконът още не се беше върнал. Студът неприятно боцкаше босите й ходила и щипеше бузите й. Зимата вече се задаваше и все по-често сутрин падаше есенна слана, вместо лятна роса. Дърветата свенливо се опитваха да прикрият голотата си, но малкото им останали листа тихо шептяха «Идва студ». Вещицата се протегна лениво, докато изтриваше лицето си с утринната влага. Огледа се сънено наоколо и в следващия миг се събуди напълно. Строени в широк кръг, паднали на едно коляно, дузина тежковъоръжени войници гледаха право към нея. Предводителят им се приближи почтително и я поздрави с отработен командирски глас: