Първата беше единствено дете, а втората имаше по-голяма сестра. Третата се бе грижила за малкото си братче преди войниците на Съветника да я изтръгнат от родния й дом. Четвъртата имаше по-голям брат. Едър и силен, гордост на родителите си, тяхна помощ и опора. Като млад бил опитен ловец, по-късно станал отличен войник. Вещицата отвори очи и погледна момичето пред себе си. Малко по-ниско от нея самата, с едро, макар и не лишено от известна грация тяло, то имаше очите на Салдемир. Не беше нужна никаква магическа дарба, за да се доловят приликите.
— Тази! — Алгира сама се учуди колко категорично прозвуча гласът й.
— Тази? Точно тази, сигурна ли си? — в очите на Съветника се мярнаха опасни пламъчета. Той започваше да подозира нещо.
— Трябва да слушате «Говорещата с дракони» и да изпълнявате всичко, което ви каже. — Въздухът около тялото на вещицата изведнъж придоби цвят и тежест. Стана бледосин и плътен. Всички неволно се отдръпнаха крачка назад.
Лиандра, сестрата на Салдемир, се изплю в лицето й и с отвращение изкрещя:
— Да пукнеш дано! Защо помагаш на тези изверги, защо им служиш с магията си. За тях ти си просто инструмент. Ще те захвърлят в мига, в който вече не си им полезна. Нима не осъзнаваш какво правиш? Как може да си толкова глупава?
Образът, който Алгира с толкова труд бе изградила, заплашваше да се срине и да разкрие уплашеното и уязвимо дете, свило се отдолу. Тя не можеше да го допусне, трябваше да направи нещо. Вещицата звучно зашлеви момичето по бузата и за миг видя ужаса, проблеснал в очите й, преди омразата да го залее и удави. Опита се да навлезе по-дълбоко в ума й, да я успокои, да й обясни, че иска да помогне. Но никога досега не беше попадала на по-опърничаво и непокорно съзнание.
Алгира бавно изтри слюнката от лицето си и изгледа присъстващите в залата с тежък поглед. Някакво момченце й донесе кърпа и побърза да се отдръпне. Останалите внезапно проявиха небивал интерес към гоблените по стените, пъстрите килими по пода или кованите полилеи, висящи от тавана. Никой не смееше да срещне погледа й.
Вещицата използва моментното смущение и тихо прошепна към сестрата на Салдемир:
— Всичко е наред! Брат ти ме изпраща, дошла съм да ти помогна. Прави точно каквото ти казвам и скоро ще се измъкнем от тук.
Омразата и презрението в очите на Лиандра избледняха, после напълно изчезнаха, изместени от нарастващо удивление. След проявеното непокорство девойката бе очаквала жестоко наказание и бърза смърт. И самият факт, че все още дишаше, беше достатъчно смайващ. Тя дори си позволи да свали веригите от своята окована надежда, изпратена на заточение някъде дълбоко в най-съкровените кътчета на душата й. Позволи си да повярва, че животът и хубавите дни за нея още не бяха свършили.
Алгира погледна към Съветника и на устните й изгря тънка лукава усмивка:
— Мислех си, че ти едва ли си единственият, който знае къде се намира драконът ми. Сред подчинените ти все трябва да има още поне двама-трима, от които бих могла да измъкна тази информация.
Ухилена гримаса на Съветника загуби частица от самодоволния си блясък, а смуглото му лице леко пребледня. Докато се мъчеше да запази самообладание, той сухо прокашля:
— Така е, разбира се, но никой от тях не е в тази зала…
— Това щеше да има някакво значение, ако способността ми да разчитам чужди съзнания се ограничаваше в пределите на това малко помещение…
Хаймдес й хвърли яростен поглед, като се опитваше да прецени дали вещицата не блъфира. Но не успя да изкопчи нищо от твърдия й поглед. Вдигна ръка, но се спря разколебан. Да, тя беше заплаха, която трябваше да се унищожи. Но от друга страна, може би все още я държеше в ръцете си? Може би все още можеше да му бъде полезна, загрижена за живота на скъпоценния си дракон? Войниците като един тропнаха с подкованите си ботуши, готови да изпълнят всяка негова заповед.
Западната дворцова кула се намираше близо до мощната крепостна стена и заплашително надвисваше над нея. Беше толкова висока, че от един от прозорците й се виждаше зеленикавата вода на защитния ров. Този факт не убягна от вниманието на Алгира, когато тя оглеждаше залата, очаквайки да й доведат затворничките. Сега беше моментът да се възползва от него, преди фалшивото гостоприемство на Съветника да се разсее като дим.