Без да губи и секунда вещицата създаде малко кълбо от защитна магия и го запрати към дебелата кована решетка, препречваща пътя й към свободата. За момент желязото устоя на яростния натиск, но след това с прощален звън се предаде и излетя навън. Алгира грабна драконовото яйце от възглавницата и го притисна към гърдите си. С другата си ръка сграбчи нищо неподозиращата Лиандра и я повлече към зейналия в стената отвор.
— Сега! Тичай!
Всичко се случи толкова бързо, че хората не разбраха какво става, и никой не се опита да ги спре. След миг двете вече падаха надолу, а гладко измазаната стена на кулата се носеше покрай тях. В широко отворените очи на сестрата на Салдемир се четеше първо ужас и обвинение, после ням въпрос и накрая примирение. Тя замижа и зачака смъртта си. Вкопчени едно в друго, двете момичета прелетяха над крепостната стена и водния ров.
На двадесетина метра над земята Алгира ги обгради в бледото сияние на защитната си магия. Синьото кълбо забави падането и смекчи силата на удара в каменния хълм. После подскочи няколко пъти и се затъркаля надолу по склона, отдалечавайки ги от двореца на Съветника. Една стрела безобидно избръмча покрай тях, а двама случайно озовали се на пътя им стражи благоразумно отскочиха встрани. Когато теренът стана равен, сферата беззвучно изчезна, освобождавайки младите жени. Лудешкото им премятане спря и те омаломощени се строполиха на земята. Светът обаче продължи да се върти пред очите им. Посоките му се бяха вкопчили в бесен дуел и яростно се нападаха и отскачаха. Явно не възнамеряваха скоро да прекратят безумния си танц.
Алгира с мъка се изправи, като се олюля и едва успя да запази равновесие. Изтръпна, когато малка група конници се подаде иззад хребета на скалистото възвишение и препусна право към тях, вдигайки прах с копитата си. Явно дръзкото измъкване на двете бегълки не бе останало незабелязано за някой от многобройните патрули на Съветника. Войниците щяха да са тук до две-три минути и да осуетят в зародиш едва оформилия се план на вещицата.
Магията беше преминала през нея и я беше опустошила и изпразнила. Чувстваше се изцедена като отдавна пресъхнал кладенец. Пресушена до край, до последна капка. Щеше да загуби съзнание, или дори да умре, ако се опиташе да обвие в защитен пашкул дори калинка. Случило й се беше веднъж и тя добре познаваше признаците.
Алгира отчаяно се огледа наоколо за някакво оръжие. Тояга, клон, каквото и да е, стига да можеше да се защити с него. Но откри единствено някакъв ръбест камък. Стисна го здраво в юмрука си и подаде драконовото яйце на все още зашеметената Лиандра.
— Тичай към гората! Тя не е далече, ще успееш да стигнеш. Трябва да им се изплъзнеш и да скриеш яйцето. То е много важно и те в никакъв случай не бива да го намерят. Аз ще се опитам да ги задържа, но не знам колко дълго ще успея без силата си… Ама какво правиш?
За неин ужас сестрата на Салдемир изобщо не я слушаше. Лиандра захвърли каменното яйце на земята и с все сили се затича право към предводителя на ездачите. Когато я доближи, той прибра меча си и с едно движение на силните си ръце я вдигна на седлото пред себе си. Докато останалите обкръжаваха озадачената Алгира, брат и сестра се прегърнаха горещо. Всеки от тях дълго бе мислил другия за мъртъв.
— Добре ли си? Направиха ли ти нещо? Ако знаеш само, колко се тревожех за тебе! Ако знаеш, колко дълго те търсих! — Салдемир скочи на земята и започна да оглежда Лиандра от всички страни, сякаш тя беше най-голямото съкровище на света.
След като се увери, че сестра му е добре, той се приближи към знатната дама, облечена в елегантни дрехи и обсипана с блестящи скъпоценности. Острото оръжие и гневните искри в очите му не предвещаваха нищо добро за тази, която навярно бе отвлякла сестра му. След миг чертите на лицето му се смекчиха, а яростта му отстъпи място на безкрайно удивление.
— Ти?! — едва успя да промълви едрият войн, докато десницата му се отпускаше бавно надолу. — Едва те познах, не очаквах да те срещна тук. Имаш ли нещо общо с изчезването на Лиандра? Защото ако е така… — погледът му отново натежа под ниско спуснатите вежди.
— Не! Тя ме спаси! Измъкна ме от онова ужасно място. Каза ми, че ти си я пратил. — Лиандра също слезе от коня и се опита да препречи пътя на брат си, но той безцеремонно я избута зад себе си.
— Какво точно се случи? Как избягахте от двореца? И как оцеляхте при падането? — силуетът на Салдемир застрашително надвисна над изтощената Алгира, която вяло махна с ръка.