— Тя е невероятна! Трябваше само да я видиш как разби решетките, без дори да ги докосва. А после не знам какво направи, но нещо невидимо ни улови във въздуха и ни предпази от удара в земята. Никога не съм виждала такава магия. Коя е тя? Откъде я познаваш? Приятелка ли ти е? — Отървала се на косъм от сигурна смърт, Лиандра не спираше да бърбори.
— Магия? Ти си вещица! Ето как си подчинила дракона! — дланта на Салдемир се сви около дръжката на меча и той понечи да го извади, преди сестра му да го спре.
— Какво като е вещица? Тя е добра! Използва дарбата си, за да ме спаси. Трябва да й благодариш, а не да се опитваш да я убиеш.
— Всички вещици са зли. Играят си със съдбите на хората за удоволствие, или ги използват за пъклените си планове. Постоянно ламтят за власт. С нищо не са по-добри от Съветника. И тази е същата. Трябваше да я съсека на място още първия път, когато я срещнах. Но тя така умело лъже. Сигурно използва магия, за да накара човек да повярва на всяка нейна дума. Дори ме убеди да й помогна. — Войнът с ядно движение прибра меча в ножницата. Подозрение и ненавист бушуваха в сърцето му. Но едно тъничко гласче надигна глава между тях. Топлината му укроти бурята и пося семената на колебанието. Възможно ли беше точно тази вещица да е различна?
— Всички? — възмути се Алгира. — Ти колко вещици познаваш?
После се обърна към Лиандра.
— Наистина те излъгах и съжалявам за това. Не дойдох в двореца да ти помогна, а за да намеря дракона си. Знаех, че брат ти те търси, но трябваше да се погрижа за своя приятел. Обаче в мига, в който разбрах, че Съветникът се намира в единствения дворец в цялата провинция, бях почти сигурна, че държи и теб в него. За ваше общо щастие се оказах права. Просто нямах никакво време да ти обясня всичко това, а трябваше да те убедя да ме последваш. — Алгира пусна камъка на земята. После и тя се свлече надолу. След магията сега и цялата й останала сила я бе изоставила. Отпусна се безпомощно и отчаяно изхлипа.
— Хей, какво има? — Салдемир повдигна брадичката й и се взря в празния й поглед. Още не беше напълно готов да й повярва. Дали тя не играеше някаква нейна си игра? Ами ако беше спасила Лиандра, само за да спечели доверието му? Но за какво й беше нужен той, когато тя можеше да разполага с армиите на Съветника. Пък и вещицата мразеше Хаймдес, в това поне беше сигурен. В ничии други очи не беше виждал такава изгаряща бездънна омраза.
— Направили са нещо на дракона ми. Може би дори са го убили. Не знам какво са му сторили, но не усещам съзнанието му. Той беше единственият приятел, който някога съм имала. Единственият, който го беше грижа за мен.
Последните остатъци от съмнение в погледа на Салдемир се стопиха, а напрегнатото му в готовност за удар тяло се отпусна. Насреща си нямаше враг.
— Не е единственият. Аз също съм ти приятел. Едва преди три дни научих, че държат сестра ми тук. Дойдохме веднага, но все още търсехме начин за проникване в крепостта. Гарнизонът е многоброен и добре обучен, а стената е непревземаема. Пряка атака не би имала никакъв шанс. Без теб нямаше да мога да спася сестра си, така че съм ти задължен до гроб. Кажи ми как да ти помогна?
В очите на Алгира слабо проблесна пламъчето на надеждата. Угасна за миг и после пак се появи, вече укрепнало и готово да повярва. Тя се ядоса на себе си, задето бе проявила слабост, макар и само за момент. Гневът й вдъхна сили.
— Първоначално смятах просто да им отмъкна драконовото яйце и да избягам с него. Така щях да имам нещо, което да се опитам да изтъргувам за живота на Риналу. Не съм много веща в преговорите, но знам, че винаги е полезно да притежаваш това, което другият намира за ценно. По-късно се сетих, че бих могла да измъкна и сестра ти заедно с мен. И едва след това измислих точно какво да направя. Но се съмнявам, че щях да се справя сама. Обаче ако ти и хората ти ме подкрепите, може и да успеем.
Из малката разнородна група се надигнаха недоволни гласове. Повечето настояваха да се махнат по-бързо от тук, тъй като не желаеха да рискуват живота си в защита на чужда кауза. Едва неколцина бяха склонни да помогнат, въодушевени от възможността да разстроят плановете на омразния им Хаймдес.
— Аз ще убедя хората си да се включат. Събрах малка група от опитни бойци, които имат сметки за разчистване със Съветника. Запознай се с Елистар, чийто родители бяха изпратени в мините на Имкония преди година. Това пък е Регедор. Неговите братя били убити по заповед на Хаймдес. А близнаците Фидгарс са единствените оцелели от цялото си село. Били на лов, когато войниците го нападнали и опожарили. Двамата се завърнали радостни, носейки убит елен. Но били посрещнати само от миризмата на смърт, тлеещи останки на хора и догарящи къщи… — Салдемир безпомощно махна с ръка, а по гърлото му сякаш бяха полепнали сажди от онзи далечен пожар. Той се прокашля и продължи: