Недалеч от тях, оковано с вериги за две свързани една зад друга каруци, лежеше дългото тяло на Риналу. С прибрани криле и затворени очи, драконът не помръдваше. Не проявяваше никакви признаци на живот. Новодошлите обмениха няколко думи с пазачите и всички дружно се разсмяха. Но смехът им звучеше прекалено бодро и спря твърде бързо. Бойците опитваха да се окуражат един друг, но в трескавите им действия и в нервните погледи, които хвърляха насам-натам, се четеше тревога.
Салдемир прошепна на двете момичета с нетърпящ възражение глас:
— Вие изчакайте тук. Ние ще се справим с тях.
— А, не! Това няма да стане! Не можеш да очакваш да се крия отзад и да ви оставя да водите моята битка вместо мен. Идвам с вас. Само че… хората на Съветника ми взеха кинжала. Онзи, който ти ми даде. Дали не би могъл да ми заемеш друг, само временно? Веднага ще ти го върна! — първо гневно, а после виновно изпърхаха ресниците на вещицата.
Салдемир с крива гримаса й подхвърли един нож, но после доволно се усмихна, когато видя колко ловко вещицата го улови във въздуха. Все пак не се сдържа и промърмори:
— Започва да ти става навик да ме обираш така. Сигурна ли си, че все пак не си крадла?
Алгира критично огледа леко нащърбеното острие. После се обърна към Лиандра:
— Пази яйцето. То е по-важно от всички нас… — и без да довърши, се втурна към войниците на Хаймдес.
Вещицата не се виждаше никъде. Войниците с тревога оглеждаха хълмистия район, а ръцете им трескаво стискаха дръжките на мечовете. Те се спогледнаха объркано и в този момент един от тях посочи към близкото възвишение. Стиснала кинжал, с развети от бързия бяг огнени коси, тя се появи с цялата си ярост. Но не ги нападна с магия, нито запрати светкавици по тях. Явно силата й не можеше да се мери с броя им. Те бяха твърде много и тя вероятно реши, че няма да се справи с тях, защото нерешително спря, а после побягна обратно. Дори захвърли бялото си наметало, за да бяга по-бързо.
Те си отдъхнаха с облекчение. Бяха слушали какви ли не небивалици за силата на вещиците, за това как можели да превърнат десетина мъже в жаби, или да излеят разтопен метал върху тях. И вярваха поне в половината, вярваха достатъчно, че да бъдат предпазливи. Но сега пред себе си виждаха само едно уплашено момиче, а това беше нещо, с което лесно щяха да се справят. Те се спуснаха след нея толкова ожесточено, сякаш животът им зависеше от успеха. А това беше точно така, защото Съветникът не прощаваше провалите. И наказваше всяка грешка еднакво. Със смърт.
Едва превалили билото на ниския хълм, войниците бяха нападнати от яростна вихрушка. Свирепи мъже и блестящи остриета изникнаха от близките храсти, а бягащата вещица изведнъж се обърна и заби кинжала си до дръжката в гърдите най-близкия си преследвач.
— Засада! — едва успя да изрече следващият и рухна мъртъв под светкавичната й атака.
Краткото обучение на Салдемир и дългите изтощителни тренировки с пъргавата опашка на Риналу постепенно бяха превърнали Алгира в изкусен войн. Драконът видимо се забавляваше, докато й помагаше да усъвършенства боравенето с кинжала, а всичките й синини и охлузвания бяха нищожна цена за натрупания опит. Сега, когато магията повече не можеше да й помогне, животът й зависеше от това колко добре можеше да си служи с тънкото острие.
Могъща вещица и ловък войн си поделяха деликатното тяло на момичето. Тези две страни от същността й бяха толкова различни, че ги обединяваше единствено несломимият й дух. И сега и двете нямаха търпение да се разправят с враговете, които стояха на пътя им към дракона. Останала без капчица магия, вещицата безропотно отстъпи пред тръпнещия в очакване на битката войн.
Париранията и атаките й се сляха в едно-единствено плавно движение, в красив, макар и смъртоносен танц. Алгира се почувства като страничен зрител, който наблюдава от безопасно разстояние някакъв муден и разтегнат във времето дуел. С лекота се изплъзваше от мощните, но бавни удари на противниците си, а после на свой ред нападаше уязвимите места в защитата им. Не усещаше нито страх, нито умора. Сякаш играеше игра, която напълно владееше, и не можеше да загуби. Затова беше изумена, когато едно острие се хлъзна по рамото й и я поряза. Тя бързо приклекна, пропускайки свистящия меч над главата си. Веднага се изправи и се хвърли в лъжлива атака. После ловко използва силата на замаха на врага си, за да го събори на земята.