Риналу невярващо гледаше как нажежената до преди миг каменна плоча изстива и се покрива със скреж. Стелещата се над земята влага, изпарена от драконовото му дихание, се превръщаше обратно в течност при допира си до изстудената земя. Водните струйки, впили тънките си, но силни пръсти в пролуките на скалата, замръзваха пред очите му.
— Продължавай да гориш преградата! — едва долови драконът молбата на момичето.
— Вече опитах, но няма никаква полза. Камъкът не гори.
— Продължавай! Докато бях в кратера на вулкана Белманди, за да скрия яйцето, научих нова магия. Създаването на огън е много трудно и изтощително. Пък и ти вече го умееш. Затова реших да овладея замразяването. То се оказа значително по-лесно, защото вместо да създавам топлина, аз я отнемам.
Драконът стовари жарката си огнена дъга върху скалата. Яростната струя заля масивния монолит като бушуващо море. Оказала се между две могъщи стихии, огромната канара простена леко и не издържа. Изгаряна отвън от вулканичния огън на Риналу и замразявана от ледената магия на Алгира отвътре, тя се пропука. Няколко по-големи и стотици по-малки процепи зейнаха в плочата, докато тя бавно се рушеше от разликата в температурите и собствената си тежест.
— Отдръпни се от изхода! Махни се от там, бягай, излети… — мисълта на Алгира никога не беше звучала по-повелително. А в следващия момент внезапно замлъкна.
Разтревожен и объркан, Риналу се подчини. Издигна се над земята, без да отделя поглед от натрошената скала, затваряща края на тунела. Изведнъж тя се пръсна на хиляди отломки. Във всички посоки се разлетяха камъни, изхвърлени с такава сила, сякаш бяха безтегловни песъчинки. Гъсти кълба прах и пепел се издигнаха във въздуха като от изригването на вулкан.
Един огромен дракон, по-тъмен и от най-беззвездната нощ, се подаде от мината. Досега мракът на пещерата бе крил истинските му размери, но навън той приличаше на сянката, хвърляна от хълм. Измъкнал се на свобода, звярът разпери крилете си и те изплющяха като корабни платна. Опитваше да изяде Алгира и почти беше успял, защото тя вече беше в устата му. Свила се, доколкото й беше възможно, вещицата се беше обградила с малък купол от защитна магия. Бледосиньото кълбо изглеждаше толкова тънко и крехко, че беше цяло чудо как задържаше отворени гигантските челюсти. Черното чудовище нетърпеливо стисна зъби и строши един от тях в плячката си. Но и защитният воал на вещицата избледняваше все повече и повече. Нямаше да издържи още дълго.
Риналу сви крилете си плътно до тялото и се устреми към врага като сияйно лазурно копие. Докато падаше като камък надолу, той избълва яркожълта огнена струя по дясното крило на звяра. После протегна напред острите си нокти и с все сила ги заби в лявото крило, а дългите му зъби потърсиха гърлото на неприятеля.
Внезапната му атака имаше успех. Изненаданото чудовище завъртя глава назад и изпусна малката си хапка. Риналу с облекчение проследи как Алгира се изтъркаля невредима настрани. Още замаяна, тя се опита да се изправи. Но сега самият той беше в опасност, защото въобще не можеше да се сравнява с великана под себе си. Освободил гигантската си паст, антрацитеният звяр щракна с челюсти съвсем близо до крилото на Риналу. След миг огромната му опашка се стовари върху малкия син дракон.
Първо очите, а после и цялата глава на черния дракон се покриха със скреж. Дебела ледена кора скова движенията на крилете му и в миг ги превърна в безпомощно увиснал баласт. Тежестта им притисна звяра към земята. Но тук силите на младата вещица свършиха. Напълно изтощена, тя нищо повече не можеше да направи.
— Бягай, Рин! — отчаяно изкрещя Алгира в съзнанието му. — Изобщо не трябваше да се връщаш.
Приятелят й лежеше неподвижно на земята. Едното му крило беше неестествено подгънато под тялото, а другото се протягаше към момичето, сякаш молейки го за помощ. Черният дракон енергично отръска леда от себе, а предната му лапа притисна Риналу към голата скала. Челюстите на чудовището бяха пълни с блестящи зъби, по-дълги от кинжала на Алгира, а вероятно и по-остри от него. Раззинатата му уста се насочи към главата на поваления противник, който все така не помръдваше.