Изгубила всякаква надежда, вещицата отчаяно изкрещя в съзнанието на огромния антрацитен звяр:
— Това ли е благодарността ти, задето те измъкнахме от плен? Нима ще изядеш този, който те спаси?
Момичето се молеше със сълзи на очи, но без да очаква отговор. Затова беше изумено, когато го получи.
— Мойлири е голяма и силна. Никой не й казва какво да яде.
Алгира се вкопчи в тъничката сламка на надеждата, опитвайки се да отложи неизбежното.
— Но… Мойлири също така е стара и мъдра, нали? Храна ще намериш навсякъде, обаче ако пощадиш живота на приятеля ми, ще ти дам едно драконово яйце.
Без да сваля тежката си лапа от Риналу, женският дракон завъртя глава към Алгира и я измери с огнения си поглед.
— Всички вие сте подли и лъжливи твари! Коварните човеци запалиха дървените подпори и затрупаха изхода на пещерата. Затвориха Мойлири в каменен капан. Жертваха другарите си, за да спасят себе си. Кажи ми, кое друго животно прави така?
Вещицата с тревога следеше Риналу, който се беше съвзел и безуспешно се опитваше да се надигне.
— Не всички сме такива. За съжаление си попаднала на най-лошите измежду нас. Но би било грешка да съдиш за всички хора само по тях.
— Но не бяха само те. Преди много лета срещнах една от твоя вид. И тя като теб можеше да говори с нас. Имах й доверие, а тя ме предаде и открадна още нероденото ми дете. Измамата е част от вас! Вие нямате чест и на думите ви не може да се вярва.
— Аз не те лъжа. И ако ми позволиш, ще ти го докажа. Само не наранявай приятеля ми.
Алгира извика в съзнанието си спомена за първия път, когато беше видяла драконовото яйце. Сякаш рисуваше, но не с четка, а с мисли. Трябваше да си припомни всеки детайл, всяка подробност. Само така сцената щеше да се получи жива и убедителна. Извлече от паметта си червената възглавница, жените, които я носеха, и огромната светла зала на Съветника. Постара се да не пропусне нито една завеса или гънка по килима. После добави и собствените си чувства и емоции, за да даде на картината душа. Накрая показа готовия образ на Мойлири. Задържа го в ума си достатъчно дълго, така че драконът да може добре да го разгледа.
— Но това е моето яйце! Познах го по извивките и петната по черупката. Ти си го откраднала!
— Не е вярно! Аз го взех от този човек, за да го скрия. Той поиска от мен да излюпя бебето ти, за да го превърне в свой роб. Да го използва като оръжие срещу другите хора. Но аз спасих яйцето ти. И ще ти го върна, ако ни пуснеш да си вървим.
— Не ти вярвам. Но все пак ще ти дам шанс да ми докажеш, че греша. Донеси ми яйцето и ще оставя приятеля ти да живее.
— Сама няма да мога. То е скрито на толкова непристъпно място, че само дракон може да го достигне.
— Тогава ми кажи къде е и аз сама ще си го взема. И не си и помисляй да ме излъжеш, защото запомних миризмата ти и…
— Знам, знам. Няма къде да избягам и навсякъде ще ме намериш! — с горчива тъга я прекъсна Алгира. После продължи:
— Яйцето е на такова място, че няма да успееш да го вземеш без чужда помощ. Има един много тесен проход и само човек може да премине през него. А никой човек не може да стигне до там, защото пътят минава през непристъпни скали. Единствено дракон може да прелети над тях. Двамата с Риналу сме единствения ти шанс.
— В такъв случай разговорът ни приключи. Вие не ми трябвате, ще си намеря друг човек.
Алгира леко се усмихна, опитвайки се да обуздае надигащото се в нея опиянение. Можеше да спечели, трябваше само да остане хладнокръвна и спокойна още малко. Мойлири започваше да й вярва и вече имаше шанс за спасение. Но надеждата беше коварен съюзник, който лесно можеше да я предаде във всеки момент. Вещицата обмисли следващите си думи много внимателно.
— Как? Аз съм единственият човек, с когото можеш да говориш. Който може да чуе мислите ти и да те разбере. И който не се опитва да те убие или да избяга с писъци, щом те зърне. Но дори да намериш друг, дори да успееш някак си да го убедиш, или заплашиш, той пак няма да ти е от полза. Защото само аз знам къде се намира яйцето. Без мен никога няма да го намериш. А аз няма да ти помогна, ако направиш нещо на Риналу.
— Е, добре. Ти ще си човекът, но защо е нужно той да е драконът? Не съм се хранила доста отдавна и все още съм слаба. Но след като го изям, ще възстановя силите си. После двамата с теб ще отидем да вземем яйцето. Аз съм много по-голяма, по-силна и по-бърза от него. Каквото може той, аз го умея по-добре. Съюзи се с мен и заедно ще бъдем непобедими.
Алгира не отговори веднага, за ужас на Риналу, гърчещ се под тежката лапа на Мойлири в напразни опити да се освободи. Тя почти физически усети раздиращата ума й болка от уплашения му писък.