Без да губи време, Алгира покри и двамата с бледосиния купол на защитната си магия. После тревожно огледа прободеното крило на дракона. Той беше захапал дръжката на копието и се опитваше да го изтръгне от себе си, но безуспешно. Широкото и леко назъбено острие, подобно на брезово листо, беше създадено да пробива и разкъсва. Врязало се дълбоко в страшната рана, то не можеше да се върне назад въпреки неистовото дърпане на Риналу.
— Чакай, спри! Така няма да стане! — извика му тя.
Когато той неохотно се подчини и замря, вещицата се мушна под блестящото му тяло и изтегли копието навътре и надолу през дупката в крилото. После я запуши надве-натри с треви и листа, като се опитваше да не гледа шуртящата синя кръв.
— Как си? Ще можеш ли да летиш така? — с тревога попита тя.
— Чакай да помисля малко… Не, не ми помагай, сам ще се сетя. Хм… Добре де, само малко ми подскажи — ти би ли могла да тичаш, ако единият ти крак е навехнат, а в другия зее голяма дупка?
— Ако не си разбрал, опитват се да ни убият. Съзнавам, че вината за това е моя, но няма нужда от сарказъм. Не знам колко още ще мога да ни пазя.
Сложила тънкия показалец върху китката си, Вилтаяна отмерваше времето с ударите на сърцето. Когато преброи до дванадесет, в погледа й блесна сляпа ярост. Тя махна с ръка към войниците и натегнатата до скъсване тетива на тежкия арбалет с облекчение се отпусна. Освободеното копие с тихо бръмчене се насочи към все по-изтъняващият синкав щит, пазещ ранения дракон.
Лицето на Алгира, измъчено от усилието да поддържа защитната магия, се озари от плаха усмивка. Малката й хитрост се беше оказала неочаквано успешна. При първата им среща Вилтаяна я попита колко дълго може да пази Риналу. Тогава на Алгира никак не й се искаше да отговаря. Но се почувства принудена, потъваща в тези безкрайно дълбоки сини очи. Затова каза «десет удара на сърцето». Не можеше да не отговори и нямаше как да излъже тази, която четеше мислите й. И все пак се опита да скрие истината. Ударите, за които говореше Алгира, бяха не на човешко, а на драконово сърце. А малцина знаеха, че то беше устроено доста по-различно. По време на полет или при преследване на плячка сърцата на драконите ускоряваха неимоверно своя пулс. Това даваше на крилете им силата, необходима да държи масивните тела във въздуха. Но при покой драконовите сърца биеха три пъти по-бавно от човешките. Когато не летяха, огнедишащите чудовища почти спяха. Така че Алгира можеше да поддържа защитната си магия тройно по-дълго, отколкото смяташе Вилтаяна.
Острието на копието не успя да пробие магическия щит на вещицата. Той все още беше достатъчно здрав. След като отрази новото нападение, тя веднага свали защитата си, защото вече започваше да се уморява. После задърпа Риналу към левия бряг на острова. В тази посока пътят към свободата им беше открит. Когато стигнаха до самата река, драконът проумя плана на вещицата и категорично поклати глава.
— Само това ли успя да измислиш? Аз не мога да плувам!
— Хайде, ще минеш по дъното. Едва ли е много дълбоко.
— Дълбоко е! — не се съгласи Риналу, вперил нервен поглед в ленивите талази.
Алгира успокояващо прегърна огромната му глава, както беше правила толкова пъти досега. Спечелената отсрочка бързо изтичаше. Тласкан от ритмичните удари на греблата, корабът се насочи към тях, заобикаляйки острова. Стрелците му отново подготвяха ужасяващия си арбалет за стрелба. Озарена от спасителна идея, вещицата протегна ръка към водата и наоколо запрехвърчаха ситни снежинки. Тънка коричка от скреж се простря през реката чак до отсрещния бряг. С леко скърцане и пукане тя започна да се разширява и удебелява, образувайки здрав леден мост.
Драконът недоверчиво стъпи върху замразената повърхност. Като пляскаше с криле, за да намали натоварването върху млечнобялата пътека, той се насочи към близката суша. Алгира го следваше, като зорко следеше настигащият ги кораб. Когато екипажът му завърши приготовленията си, те изстреляха още едно копие по Риналу. Вече на края на силите си, вещицата нямаше как да го спре. Но успя да го отклони малко, така че то прелетя над главата й и с тих плясък изчезна в реката.