Когато най-накрая достигнаха мястото на срещата със Салдемир, завариха само едно изстинало огнище. Докато вещицата преценяващо разтриваше угасналата жарава между пръстите си, Риналу подуши наоколо. Въздухът с едва чуто свистене нахлу в ноздрите му.
— Били са тук. Но миризмата им е стара, отпреди два дни.
— Какво ли им се е случило? Ще можеш ли да ги намериш? — разтревожи се Алгира.
Риналу извъртя назад дългата си шия и я погледна с удивление.
— Ще мога ли да ги намеря? Все едно да те питам ти дали можеш да стреляш с лък.
— Точно в момента — не! — обезсърчено наведе глава момичето. — Хората на Съветника ми го взеха, забрави ли? А така и не намерих време да си направя нов.
— Щом толкова те е грижа за тях, хайде да ги проследим.
Алгира нямаше нужда от втора покана и само след миг двамата се понесоха, водени от недоловимата за момичето миризма.
— Добра новина! — заяви след няколко завоя Риналу. — Не са бягали от опасност. Самите те са гонили или дебнели някого.
— Но как разбра?
— Изглежда са търсели нещо, защото са лъкатушели. Дракон, който знае къде отива, или от какво бяга, се движи по права линия. Ако приятелите ти бяха преследвани, следите им нямаше да се лутат така. Успокой се, добре са.
Когато малко по-късно ги откри, Риналу беше озадачен от поведението на групата хора. След това и Алгира ги чу, още преди да бе успяла да ги види. Шумът от битката с лекота надвикваше свистящият в ушите й вятър. Драконът послушно се завъртя в широк плавен кръг, давайки й възможност по-добре да огледа наоколо.
Отрязаната в основата си ръка на средно голям нерфолд лежеше безжизнено на бойното поле. Войниците се опитваха да обездвижат чудовището, като го оплитаха с въжета. Макар и тромаво, то беше много силно и се сражаваше ожесточено. Изведнъж се освободи, разхвърляйки едва удържащите го хора като мравки във въздуха. Остана само Салдемир, който се беше покатерил на гърба му, и се опитваше да отсече втората ръка с тежкия си меч. Обикновено острие би се счупило още от първия удар в твърдата като камък плът на жестокия звяр. Но ДракоПлам беше закален в огненото дихание на Риналу и беше невероятно здрав. Само след миг отделеният от тялото крайник полетя към земята. С оглушителен рев нерфолдът се опита да сграбчи дръзкия си нападател, който се скри между раменете му.
— Какво ще кажеш да им помогнем? — посочи Алгира към вкопчилите се в неравна схватка хора.
— А какво стана с «Не убивай това, което не смяташ да изядеш!»? Защото аз този нерфолд няма да го ям. Много е твърд и ще си изпочупя зъбите в него! — напълно сериозно заяви Риналу.
Алгира изобщо не се смути.
— Превърна се в «Убий това, което заплашва теб и приятелите ти!». Хайде, сниши се, за да ги предупредим.
Първоначално стреснати от появата на новата заплаха в небето, хората с облекчение разпознаха човека и дракона. Вещицата лесно ги убеди да напуснат полесражението, за да не пострадат. Само Салдемир упорито въртеше меча си и отказваше да се пусне от тъмнокафявото чудовище.
— Махни се от там! Имам план и ти само ни пречиш! — изкрещя вещицата, опитвайки се да надвика острото звънтене на ДракоПлам.
Едрият войн с недоволно ръмжене тупна на земята и чевръсто се изтъркаля настрани. Последните две ръце на нерфолда профучаха над главата му като гигантски коси. Салдемир скочи на крака и бързо изтича извън кръга, описван от бясно въртящите се крайници, които вършееха високата трева. Подобното на къща животно с клатушкане последва война. Но после забеляза новия си враг и впери малките си злобни очички в кръжащия над него дракон. Риналу се изви във въздуха, после набра височина и се гмурна почти право надолу.
— Сега какво смяташ да правим? Нали не си забравила, че нерфолдите не горят?
— Не съм. А ти помниш ли какво се случи с каменната плоча, която беше запречила входа на мината? Хайде, Рин, загрей хубаво тази ходеща скала, останалото е моя работа.
Яростна огнена вихрушка се изви около нерфолда. Влажната трева пламна и в миг се овъгли, а земята под нея заприлича на изпечена глинена паница. Звярът невъзмутимо се измъкна от огромната клада и запрати едната си ръка към дракона. Над нажеженото му туловище се издигаше тънка струйка белезникав дим.
Риналу се превъртя през крило, избягвайки летящото живо копие. Едва успя да изравни полета си, когато и вещицата се намеси в битката. Тя протегна ръцете си към трикракото чудовище и то в миг се покри със скреж. Бледозелен облак го обгърна отвсякъде, а въздухът се изпълни със свежия мирис на буря. Над притихналата равнина се разнесе зловещо съскане, което премина в ужасяващ трясък. Нерфолдът се показа от гъстата мъгла, а масивните му крака се напукаха и разцепиха. С тътен, наподобяващ падане на гръмотевица, огромното туловище рухна на земята и се пръсна на парчета. После избълва фина тъмнокафява прах, която се смеси със стелещият се над него дим.