Двама войника едва успяха да се проснат по очи на палубата, разминавайки се с прелитащото над главите им въже. Другите обаче не бяха достатъчно бързи и след секунди се озоваха плътно притиснати към мачтата. Неспособни да помръднат, те сякаш бяха уловени в задушаващите пръстени на гигантска анаконда.
Драконът кацна близо до кораба и заби острите си закривени нокти в меката земя. Огнените му очи, насочени към пленения екипаж, бяха пълни с ненавист. Ноздрите му ритмично поемаха и издишаха въздух, докато огромната му глава леко се полюшваше наляво-надясно. Алгира скочи от гърба му и с небрежно движение приглади зелената си рокля.
— Пази ги зорко, Рин, но гледай да не ги убиваш. Дръж въжето опънато и не позволявай на никого да се измъкне!
После вещицата се насочи към отегчено изглеждащата си съперница.
— Къде се изгуби, дракон ли те подгони, или проклятие те застигна? — изумителна беше лекотата, с която Вилтаяна лиши традиционния поздрав от всякаква доброжелателност.
— Ами… по малко и от двете, предполагам — ведро отвърна Алгира, опитвайки се да не забелязва студенината в гласа на вещицата. Не й се удаде.
В продължение на няколко секунди двете враждебно се измерваха с погледи. Нищо не издаваше яростта на дуела, в който се бяха вплели съзнанията им. Само времето около тях сякаш забави своя бяг. Лекият утринен бриз утихна и лишените от ласките му тревички увиснаха безпомощно. Няколко открехнати венчелистчета се огледаха тревожно, долавяйки надвисналата във въздуха буря.
Всяка вещица се опитваше да опази мислите си от яростните атаки на другата. Те изграждаха около себе си илюзорни лабиринти, които сковаваха нападението на противника. Повеждаха го по коварни пътеки от фалшиви спомени и неосъществими копнежи. Оплитаха го в лепкави паяжини, изтъкани отчаяние и самота. И го давеха в бездънните кладенци на измамените надежди. През това време хвърляха всичките си сили, за да разбият кристалните стени, защитаващи чуждото съзнание. Опитваха се да открият истинския си враг измежду лъжливите огледални отражения. Изпепеляваха се и се замразяваха, замерваха се с мълнии и стоварваха цели планини върху крехките си образи. Постепенно съзнанията им се сляха в едно безкрайно бойно поле, където всяка секунда умираха стотици техни копия и се раждаха хиляди нови. Димящата земя под босите им крака се издигаше от кратерите на гигантски вулкани. Водопади от съскаща лава се изливаха в пропастите, разкъсани от унищожителни земетресения. Нажеженото до червено небе гореше и стоварваше градушка от разтопен метал върху милионите Алгири и Вилтаяни. А те се нахвърляха една върху друга все по-яростно и ожесточено. Телата им се срастваха в гигантски подобия на оригиналите, сблъскваха се и се разпадаха на черна пепел. Огнени вихрушки я събираха и създаваха от нея нови и нови вещици, които безмълвно се включваха в безкрайната битка.
Алгира бавно отвори очи и удивено се взря в меката зеленина на тревата под себе си. Ноздрите й жадно поеха свежия хладен въздух. Широката река лениво се носеше край нея, а небето успокояващо синееше над главата й. Кошмарните видения на погубения от войни свят неохотно отстъпиха място на реалността. Момичето прочисти пресъхналото си гърло и дрезгавият й още глас разкъса тишината:
— Безполезно е! Всяка от нас успешно възпира силите на другата. Аз не мога да долавям мислите ти, а ти нямаш власт над моите. Нека сложим край на враждата. Нека спрем тази безсмислена смърт. Ние не искаме да убиваме и ще ви бъдем благодарни, ако не ни принуждавате да го правим. Човешкият живот, животът въобще, е нещо ценно, Вилтаяна. И всяко негово отнемане те променя завинаги.
— Ах ти малко змийче такова! Гледаш ме отвисоко и се опитваш да ме поучаваш. Въобразяваш си, че можеш да дойдеш тук с летящия си гущер и да ме съдиш? Мен, Вилтаяна, която говори като с равен единствено със самия Съветник? Не разбирам само защо реши, че ти и драконът ти можете да поправите този свят. Изобщо хрумна ли ти да се запиташ дали той желае да бъде спасен? Огледай се наоколо и ще видиш, че несправедливостта е част от него. От край време силните управляват, а слабите се подчиняват. Ти сънуваш с отворени очи, но трябва вече да се събудиш. Могъща вещица като теб би могла да ми бъде полезна, ако само успее да се отърве от глупавите си идеали. В противен случай си просто дребна пречка, малко камъче, забило се в подковата на коня ми.