Погледът на Алгира изпитателно се плъзна по бойното поле. Няколко грачещи гарвана кръжаха във въздуха като черни валкирии. Риналу разгневено ръмжеше към екипажа на кораба, готов да го изпепели целия. Макар и по-малобройни, войните на Салдемир вече бяха успели да разкъсат бойния ред на враговете си и започваха да надделяват. Но неподвижните трупове на убитите и болезнените стонове на ранените накараха сърцето на момичето да се свие от жал. И тя едва намери сили да отвърне:
— Може би си права. Но точно в момента ти и хората ти губите битката. Точно сега вие сте слабите. И ако наистина вярваш в думите си, трябва да се преклоните пред по-силните. Какво решаваш, Вилтаяна? Колко още трябва да умрат, за да спреш?
Напрегнатото тяло на Вилтаяна почти не трепна. Вдигнатите й ръце бавно се отпуснаха, после дясната посочи към сражаващите се наблизо войници. Движението на главата й, проследяваща жеста, за миг откри дългата й шия. Върху нежната кожа меко проблесна огърлица от едри нешлифовани сапфири. Грубата изработка на накита донякъде се смекчаваше от очарованието на елегантната синя рокля. Плавните гънки на фината материя й придаваха вид на сънено езеро, едва развълнувано от утринния бриз.
— Ако спра моите хора, ти ще спреш ли своите? — мрачно попита Вилтаяна. В гласа й се прокрадна едва забележима нерешителност.
Алгира измъчено се усмихна, наслаждавайки се на моментното примирие.
— Аз не мога да командвам приятелите си така, както го правиш ти. Те решават сами за себе и никога не съм си и помисляла да им заповядвам. Но вярвам, че ще мога да ги убедя, защото знам, че не обичат да убиват. И биха направили всичко възможно, за да избегнат проливането на още кръв. Уверявам те, че не сме дошли тук за това. Искам просто да поговорим.
Вилтаяна примирено сведе поглед:
— Така да бъде. Ще дам на тези безполезни нищожества шанса да изживеят още един ден от жалкия си живот. Макар че пешките съществуват само за да могат да се жертват за своята кралица. Но аз знам кога съм победена и повярвай ми, това не се случва често. Ти имаш силни приятели и дълбок усет към магията. Сигурно си го наследила от майка си, която също беше могъща вещица. И можеше да постигне много повече, ако не беше толкова загрижена да помага на хората. Същите хора, които я предадоха и убиха… Точно както убиха и моята…
Вилтаяна махна с ръка и войниците унило сложиха оръжията си на земята, подчинявайки се на последната й заповед. После с наведени глави се запътиха към вътрешността на острова. Алгира изпита внезапна жал към вещицата. Свикнала винаги да разчита на предизвиканата от нея самата любов и угодническо покорство, Вилтаяна всъщност нямаше приятели. И сега изведнъж беше останала съвсем сама. Освободени от оковите на магията й, нейните послушни лакеи за миг бяха загубили смисъла на своето съществуване. Те бяха живели, за да служат на своята господарка. И сега не знаеха какво да правят със свободата си.
Хората на Салдемир изгледаха доскорошните си врагове с видимо облекчение, изумени от внезапния край на сражението. Те събраха захвърленото оръжие на голяма купчина. Някои от тях смениха своите нащърбени и затъпени мечове с търкалящите се в изобилие трофеи.
Вилтаяна погледна яростно извития гръб на Риналу с нетърпеливо очакване. Алгира определено не желаеше да рискува крехкото доверие, което едва се зараждаше между двете. Затова побърза да кимне:
— Да, разбира се. Моята част от сделката. Само момент.
Късата огнена струя, изригнала от полуотворената паст на дракона, в миг изпепели въжето и освободи завързаните за мачтата хора. Все още мъчейки се да си поемат дъх, те бързо напуснаха кораба. Едва когато стъпиха на брега, заобикаляйки отдалече извисяващият се над тях Риналу, те започнаха да осъзнават, че всичко вече беше свършило.
— Изглежда майка ти те е научила да държиш на думата си. — Вилтаяна си позволи лека благосклонна усмивка. После седна върху един плосък камък. — Сега, за какво искаше да говорим?
— Какво знаеш за онези големи трикраки чудовища, наричани нерфолди? Един от тях се беше насочил насам, но едва ли е бил единствен. Предполагам, че много скоро и други ще го последват. Според мен на този остров има нещо, което ги привлича. Чудех се дали знаеш какво е то?