Войнът бавно се отдалечи от любимия си жребец, без да сваля поглед от него. Лицето му беше пълно с неизказана тъга. До Алгира достигна само лек повей от бурята, която опустошаваше душата му и тя се удиви, че мъжът не заплака. Но той просто не знаеше как, иначе щеше да го направи. Преживените битки и сражения, болката от загубата на бойни другари и скъпи приятели, отдавна бяха пресушили очите му. Те се бяха превърнали в пустинни кладенци, пълни с пясък и прах. В тях не беше останало никакво място за сълзи, само за мъка и гняв. Уловил съжалението на момичето, Салдемир извърна глава.
През това време първите конници на Съветника стигнаха до десния бряг на реката и спряха. Водачите на следващите ги колесници безжалостно шибаха впрегнатите в тях коне. Ударите на плющящите камшици караха бедните животни да бързат, а усилието пълнеше устите им с белоснежна пяна. Те още не бяха достигнали края на сушата, когато Салдемир отсече котвеното въже, удържащо кораба.
Макар че бегълците бяха отлични войници, те никога досега не бяха стъпвали на борда на плавателен съд. Без ни най-малка представа как да използват мокрите платна, хората не се решиха да ги вдигнат. Вместо това се заловиха да гребат с пълни сили, насочвайки се към левия бряг на пълноводната река. Обаче енергичният им ентусиазъм, подсилван от нежеланието да бъдат заловени или убити, не можеше да компенсира липсващият опит.
Работейки неумело с веслата, новоизпечените моряци все пак успяха да насочат кораба навътре в реката. Дървеният му корпус мина опасно близо до две големи скали, преди течението да го подхване и завърти. Застанал на кърмата, Салдемир се бореше с непослушния рул, опитвайки се да управлява претоварения съд. Войнът бързо разбра, че дори огромната му сила не можеше да замени умението да се борави с кормилото. Но нямаше никакво време да се учи. Някаква невидима сила изби дългия хоризонтален лост от ръцете му. Когато отново успя да улови дървената дръжка, той с изненада установи, че сега беше значително по-лесно да я върти. Но корабът вече не реагираше на усилията му и отказваше да завие. Още неопомнил се от изненадата, Салдемир видя изкъртената плоскост на руля, която се носеше по реката зад него.
Само след миг мощен удар разтресе целия съд и изхвърли натрошени дъски и трески високо във въздуха. Корабът потрепна като ранено животно. В левия му борд зейна половинметрова пробойна, през която бързо нахлуваше вода. Всички тревожно се заоглеждаха в търсене на малките вълнички, разкриващи притаилите се под повърхността скали.
От върха на един нисък хълм Алгира виждаше като на длан пристигането на малката армия. Колите с арбалетите една по една заемаха позиция за стрелба. А обсегът на страшните оръжия все още не беше известен. Момичето с тревога следеше опитите на Салдемир и дружината му да напуснат острова. Всяко забавяне можеше да е пагубно, затова тя призова своя могъщ закрилник:
— Рин, бързо ела да ме вземеш! Приятелите ни са в беда и имат нужда от нашата помощ.
Драконът се стрелна към Алгира, спускайки се стръмно надолу. Точно над нея той внезапно разпери криле и рязко намали скоростта си, като за миг увисна във въздуха. Сграбчи момичето с острите си нокти и го притисна здраво към себе си, преди отново да набере височина. Алгира простена от болка и стреснатият Риналу едва не я изпусна върху една назъбена канара. Като се опитваше да не стиска твърде силно, той се снижи над кораба, накланяйки се настрани, за да избегне високата мачта. После разтвори лапите си и освободената вещица падна право в протегнатите ръце на Салдемир. Изоставил безполезния кормилен лост, войнът възлагаше всичките си надежди на младата жена.
Когато най-накрая стъпи на палубата и успя да се изправи, Алгира си пое дъх и направи няколко несигурни крачки. После с тревога огледа пораженията по дървения корпус и се замисли.
— Кормилото не мога да поправя. Но мисля, че ще се справя с тази дупка. Махнете се от там! — властно заповяда вещицата и уплашените мъже се подчиниха на мига.
Тя се приближи до пробойната и протегна ръцете си напред, сякаш искаше да сгрее дланите си на някакъв невидим огън. Изведнъж рязко застудя. Нахлулата вода и разбитите дъски се покриха със скреж. Съвсем тънък в началото, той бързо надебеля и с тихо пукане се превърна в плътен лед, обхванал повредената зона. Пробивът беше затворен и корабът вече не се пълнеше с вода.
— Времето е студено, но въпреки това ремонтът ми едва ли ще издържи дълго. Най-добре запушете дупката с нещо по-здраво, преди ледът да се е разтопил.