Няколко вещици започнаха да хвърлят по тях огнени кълба. Пламтящите топки се разбиваха в каменните тела, избухваха в ослепителни експлозии, и се пръскаха в ярки, макар вече обезсилени искри. Но не можеха да спрат, или дори да забавят нерфолдите. Алгира знаеше, че те не горят, затова прикриваше само себе си със своята защитна магия. Бавно, но неотклонно те напредваха към Салдемир, а войниците на пътя им ги замерваха с копия и отстъпваха.
— Най-добре се откажи! Ние владеем силата на огъня! — презрително се усмихна една дребна вещица.
— Ние можем да призоваваме урагани — допълни втора, доста по-висока.
— Ние заповядваме на водата! — вече трета се опитваше да сплаши Алгира.
— И на земята!
— Ние управляваме дори съзнанията на хората — тихо изсъска Сантенея и посочи към Салдемир, който яростно се опитваше да се освободи. Той се сви под студения й поглед, а тялото му безволно се отпусна като парцалена кукла.
— Тук силата ти не може да го защити. Ние сме повече и сме по-могъщи, а ти си сама. Не можеш да опазиш дори себе си, още по-малко пък някой друг — продължи старата вещица.
Алгира не се смути:
— Аз може и да не съм толкова силна, но имам могъщи приятели. Вие може да заповядвате на земята, но те владеят въздуха. Така че по-добре се пазете, защото драконът ви е много ядосан. Все по-трудно ми е да го сдържам, а ако нещо се случи с мен, няма да има кой да го спре. Най-добре бягайте, преди защитната ви стена съвсем да се е сринала.
— Чудовището ти е ранено и не му остава още много! — уверено възрази Сантенея. После леко кимна към смирено застаналата зад нея Вилтаяна:
— Що се отнася до нерфолдите, научихме, че те не са неуязвими и могат да бъдат убити.
Алгира все по-трудно сдържаше гнева си:
— Нищо ново не сте научили! Всичко, което се ражда и живее, все някога умира. И все някак може да бъде убито. Но вие нямате никаква представа как, защото умишлено пропуснах да спомена това на Вилтаяна. Дори не знаете дали владеете необходимите магии.
Излязла най-отпред, Сантенея продължи, вече не толкова убедено:
— И така да е, ти не би могла да ги използваш срещу нас. Един нерфолд никога не би нападнал вещица…
— Дори и ако някоя, която може да говори с него, му заповяда да го направи? Наистина ли сте толкова сигурни в думите си? Бихте ли заложили живота си на тях?
Стиснала още по-здраво небесните камъни, Алгира погледна назад към неспокойно помръдващите нерфолди. Те се раздвижиха, протегнаха напред дългите си ръце, и тромаво се насочиха към групата вещици.
Младата жена се възползва от моментното им объркване и бързо развърза Салдемир. После постави върховете на тънките си пръсти върху слепоочията му и вля в него малко от жизнената си сила. Тялото му потрепна, ръцете му конвулсивно се свиха, а очите му се открехнаха и я погледнаха объркано.
— Почини си малко, скоро ще се почувстваш по-добре. Остани зад нерфолдите, сега те не са заплаха за теб — посочи Алгира бавно крачещите гиганти, докато му помагаше да се изправи.
Само няколко секунди бяха нужни на Салдемир, за да възвърне бойния си дух:
— Ти си гледай твоята битка, аз ще си гледам моята! — изръмжа гневно той и грабна дървения кол, за който беше вързан досега. Развъртя го като огромен боздуган и се втурна към войниците, които вече приближаваха Алгира. Вниманието й беше изцяло погълнато от сблъсъка между вещиците и драконите. Тя насочваше движението на нерфолдите и защитаваше крилатите си приятели със своята магия. Затова дори не беше забелязала, че някой трябваше да пази самата нея. Салдемир обаче бързо оцени обстановката и веднага се притече на помощ. С няколко точни удара той възпря устрема на войниците, а после ги обърна в бягство. Пометени от яростта на тежката му тояга, те отстъпиха зад вещиците, които едва поддържаха все по-изтъняващата магическа бариера. Вече осем жени влагаха всичките си сили в защитния купол, но той продължаваше да се разпада. Единствено Сантенея все още не се беше присъединила към посестримите си. Тя се опитваше да спре настъплението на нерфолдите с някакво заклинание, но те не я слушаха. Притискани между нестихващите пламъци на Мойлири и неотклонно приближаващите гиганти, хората се скупчиха плътно един в друг.
С леко кимване Алгира възпря страшните си съюзници и се обърна към враговете си:
— Обкръжени сте! Огледайте се и преценете шансовете си. А после се спуснете до най-тъмните кътчета на черните въглищни мини, в които сте превърнали душите си. И потърсете там причините да воювате. Вижте страданието и смъртта, които сте причинили. Попитайте майките си, децата си и собствената си съвест дали биха одобрили постъпките ви. Дали трябва да следвате заповедите на човек, който не цени живота ви. И дали си струва да умрете за няколко камъчета и шепа пари. Защото човек се жертва само за да защити най-ценното си. Мога да ви унищожа тук и сега! Но аз избирам да ви дам шанс за спасение. Шанс да поискате прошка за злините си и мъката, която те са донесли. Шанс да промените живота си и да му дадете смисъл. Шанс да станете по-добри. Дали ще се възползвате от него, зависи само от вас. Но помнете, че изборът на това, за което се борите, определя какви хора сте.