Изхвърча през вратата, през която нахълта, докато Дарси все още триеше устните си.
— Това пък какво беше?
— Представа нямам. Но е намислила нещо и Шон не бива да знае.
— Тайни, така ли? Мога да ги изкопча от нея за пет минути.
— Не се и съмнявам — съгласи се Ейдан. — Но нека я оставим да си поднесе изненадите.
— Аз вече получих моята. — Дарси се вмъкна зад тезгяха, за да си вземе престилката. — Тя е влюбена в него.
— Това тревожи ли те?
— Не. Освен факта, че представители на семейство Галахър падат като зрели плодове от дървото.
— Да не се страхуваш от зараза, скъпа?
— Щях, ако не бях имунизирана срещу подобна слабост. — Чу задната врата отново да се отваря. — Ето го и обектът на нашия разговор. — В добро настроение, Дарси се отправи към кухнята да тормози брат си.
— Как така да си вървя? — С потопени до лакти ръце в картофи, Шон се извърна и се вторачи в Ейдан. — Къде да вървя?
— Където искаш. Кати Дъфи ще дойде всеки момент.
— Добре… Но защо?
— За да те замести. — Ейдан бе измислил начин и не виждаше защо да не се позабавлява малко за сметка на брат си. — Получаваш свободна вечер, както помоли. Макар моментът да е дяволски неподходящ.
Шон изсипа обелките в боклука.
— Не съм искал свободна вечер.
— Е, тогава сигурно е бил лошият ти брат близнак или аз съм си загубил акъла. — Ейдан изобрази нещо като навъсено изражение и отвори хладилника, откъдето извади бутилка вода. — Съобщих ти го преди два дни. Нали ме помоли да го уредя?
— Но аз… Сънувал си. Пет килограма картофи ме чакат да ги обеля. Защо ще се залавям с картофени питки, ако съм възнамерявал да взема свободна вечер?
— Не съм в състояние да отговоря на въпроса ти, но съм уредил Кати Дъфи да дойде, а тази вечер тук няма нужда от двама ви.
— Планирал съм единствено да си свърша работата. Объркал си нещо.
Ейдан се зарадва на щастливото стечение на обстоятелствата — точно в този момент влезе сестра им.
— Дарси, Шон поиска ли днес свободна вечер или не?
— Да. Още преди няколко дни. Егоистичен негодник. — Понеже за нищо на света не би пропуснала предоставена й възможност, тя хвърли предизвикателна усмивка на Ейдан. — И щом си толкова проклето сговорчив спрямо брат ни, аз пък искам да съм свободна в събота следобед.
— Събота следобед? — Ейдан едва не се задави с водата. — Как така ти хрумна да искаш свободен ден през уикенда? Ами вече се запролетява.
— О, значи за него може — тя посочи обвинително смаяния Шон, — а за мен — не.
— Днес не ми е нужда свободна вечер.
— Въпреки това я получаваш — отсече Ейдан и стисна зъби, виждайки как Дарси скръства ръце. — Вечер през седмицата е съвсем различно от следобед през уикенда.
— Добре. Тогава ще взема свободна вечер следващия понеделник. Освен ако не си намислил да ме третираш по-различно от Шон само защото съм жена.
Доволна, че е надхитрила Ейдан, тя излезе.
— Не помня да съм искал свободна вечер — промърмори Шон.
— Както и през по-голямата част от времето не помниш, че трябва да си завържеш обувките. — Раздразнен не на шега, Ейдан посочи вратата. — Вън, скандалджия такъв.
Като запретна ръкави и изправи рамене, Ейдан тръгна да се разправя с коварната си сестра.
Всичко беше под контрол, но тя положи доста усилия да го постигне. Искаше да е специално и възможно най-близко до идеалното. Шон Галахър ще се убеди, че не само той може да се суети и върти, за да създаде приятна атмосфера.
Специално отиде до пазара да набави всичко необходимо. Докато Шон готвеше в кръчмата, тя правеше същото в къщурката. Е, не я биваше колкото него в тези неща, но не бе и съвсем безпомощна.
Изстуди шампанското и след дълго ровене дори откри алуминиева кофа, която излъска — щеше да я използва за леда, където да постави бутилката. Взе назаем от Джуд подходящи чаши. Бяха много красиви.
Подреди красиво масата — поне тя си мислеше така. Сложи две порцеланови чинии, ленени салфетки и цветята, които набра от градината на майка си.
И свещи, помисли си тя, докато ги палеше. Налице бе определено всичко, за да се създаде романтична атмосфера за празнуване.
О, нямаше търпение да види лицето му, когато му каже за песента. Беше истинско изпитание — да се стърпи да не съобщи новината на всички, които срещна този ден. Пръв трябваше да я узнае Шон.
Ще отпразнуват възможностите, които се откриват за неговото бъдеще, като изпият по една-две чаши, после ще му каже и останалото. Няма да се оплете в думите. Нали ги репетира наум цял ден?