— Господи, Шон, в състояние си да накараш една жена да се пропие.
— Иди оттатък и нека Дарси ти налее една халба за моя сметка — предложи той. В следващия миг чу гласове при задната врата и застана нащрек. — Не, почакай. Действай тук.
— Какво да правя?
— Разбъркай супата и… просто действай.
Задната врата се отвори и Ейдан отстъпи, за да даде път на Финкъл да влезе.
— Кухнята е територия на Шон, както виждате. През годините добавяхме едно-друго за осъвременяване. О, здравей, Брена. Това е наша приятелка и от време на време помощничка, Брена О’Тул. Брена, това е господин Финкъл от Ню Йорк.
— Приятно ми е да се запознаем.
Без да има представа какво става, Брена се усмихна любезно и разбърка супата.
— Господин Финкъл е тук, за да обсъдим строителството на ресторант към кръчмата — подхвана Шон.
— Зала — поправи го Ейдан с такъв рязък тон, че Брена едва не изпусна черпака от изненада. — Зала, Шон. Пак се обърка.
— А, да — зала. Нали знаеш, не ме бива да задържа и за пет минути делови въпрос в главата си.
— Но правиш прекрасна супа. — Брена го дари с насърчаващ поглед; така би погледнала и бавноразвиващо се дванадесетгодишно дете. Надяваше се, че това се иска от нея. — Ще я опитате ли, господин Финкъл, или вече сте яли?
— Не, не съм. — От приятните ухания в кухнята устата му се напълни със слюнка. — Много е ароматна.
— А на вкус е още по-добра, гарантирам ви. Каква зала сте замислили?
— Малка изискана сцена за концерти и представления на живо. Моят работодател предпочита нещо традиционно.
— Хората обичат да хапнат и да изпият чаша-две преди или след театър, нали? — попита Шон и украси сандвича с магданоз и репичка.
— По правило — да.
Финкъл огледа помещението, лъскавите тенджери и тигани, чистите плотове, спретнатото работно пространство. Печката беше огромна и изглеждаше по-стара от Зевс, но имаше вид на добре работеща.
Може да се окаже благодатна идея, помисли си той, и ще го отбележи в доклада си.
— Е, няма по-добро място от кръчмата на Галахър, където да се отбият — увери го Брена. Тук, в кухнята, ли искате да седнете, сър, или на маса в салона?
— В салона, ако обичате — отвърна той на Брена.
Така по-добре щеше да наблюдава как върви работата.
— Ей сега ще ви настаня — предложи охотно Ейдан и направи жест към вратата. — Просто кажете на нашата Дарси какво бихте искали за обяд. За сметка на заведението е, разбира се.
Ейдан хвърли победоносен поглед през рамо, докато отвеждаше Финкъл навън.
— За каква зала става дума? И защо се държиш сякаш сутринта си загубил половината си мозъчни клетки?
— Всичко ще ти обясня. Иди занеси обяда на баща си, а после се върни да си изядеш супата тук. Ще ти разкажа цялата история.
Когато той свърши, Брена се облегна назад и започна да хапе долната си уста — знак, че обмисля нещо важно.
— Познавам този Магий.
— Така ли?
— Е, не лично, но знам за него. Всъщност за тях. Баща и син са, но сега повечето неща върти синът.
— Семеен бизнес, значи — отбеляза Шон. — Е, това е нещо, което уважавам.
— И то добре разработен. Той строи невероятно красиви неща, този Магий. Предимно зали, театри и разни такива. В Америка е голяма работа. А и в Англия, струва ми се. Брайън Кагни, племенник на мамина братовчедка, постъпи на работа в негова строителна фирма в Ню Йорк. Писа ми преди една-две години; твърди, че ако отида там, начаса ще получа работа, защото Магий не се колебае да наема талантливи хора.
— Смяташ да заминеш за Ню Йорк?
Подобна възможност направо го шокира. Наложи си да не спира заниманията си в момента, за да запази тона си спокоен и небрежен.
— Не — отвърна Брена разсеяно; вече мислеше за друго. — Работя с татко, и то тук. Но Брайън все ме навива. Според него Магий се отнасял добре с наетите от него хора — плащал им високи надници и самият той хващал чук, когато е в настроение. Но не търпял глупаци; оплескаш ли нещо — заминаваш. Ще пиша на Брайън да го питам какво знае по въпроса или какво може да разбере.
В следващия миг очите й блеснаха и се впиха в Шон.
— Свой строителен екип ли ще докара за залата, или ще наеме местни хора?
— Нямам представа.
— Е, редно е да наеме местни хора. Така трябва да е. Щом искаш да строиш в Ирландия, ще наемеш ирландци. Щом ще строиш в Ардмор, ще наемеш хора от селото и от Олд Париш. За татко и мен ще бъде добре.
— Къде отиваш? — попита Шон, когато тя рязко стана.
— Да говоря с господин Финкъл.
— Почакай. За Бога, Брена. Не оставяш и муха да кацне на носа ти. Сега не е моментът.
— Защо да не е?
— Остави Ейдан първо да сключи сделката. — Хвана я за ръката. — Още е в деликатен стадий. След като уговорим нашите искания, можеш да се включиш с въпроса кой да извърши строителството.