Неприятно й бе да чака; неприятно й бе, че в думите на Шон имаше логика.
— Тогава искам да знам в кой миг ще подпишете сделката.
— Обещавам ти го.
— Дай да ти покажа как трябва да изглежда. — Измъкна молив от джоба и щеше да започне да чертае направо на стената, ако той не бе сграбчил ръката й и не бе натикал бележник под носа й. — Това е северната ви стена. Отваряте я с голям портал. — Чертаеше бързо линии и ъгли. — А тук правите нещо като топла връзка между кръчмата и залата. Трябва да е възможно най-сходно с кръчмата: същото дърво, същата подова настилка, за да се получи хармония. По-добре ще бъде, ако топлата връзка се разширява в края и прелива направо във фоайето, да се превърне в част от кръчмата. Както и обратното — ще се създаде впечатлението, че залата е част от кръчмата. — Кимна доволна и вдигна поглед. В следващия миг очите й се присвиха. — На какво се хилиш?
— Много е поучително човек да те наблюдава как работиш.
— Ако нещата станат както искам, месеци наред ще ме гледаш как работя, а татко ще се отбива всеки ден при теб за обяд и халба бира. Трябва да вървя.
— По-късно можеш ли да вземеш свободен час?
Хвана я за ръката, преди да успее да тръгне.
— Сигурно. Няма да ми отнеме повече от час да те разсъблека и да приключа с теб.
— Имах нещо друго предвид, а що се отнася до това — нямам нито график, нито крайни срокове. — Поднесе ръката й към устните си и ги прокара по кокалчетата й.
— Ела да се поразходим по плажа.
Типично в негов стил, помисли си тя. Един час, прекаран на зимния плаж, само с морето и вятъра наоколо.
— Мини да ме вземеш от къщата на Джуд. Щом ти ще намериш свободно време, значи и аз ще успея.
— Тогава ме целуни за довиждане.
Тя се надигна на пръсти, наведе се напред и точно докосна устните му, когато вратата се отвори.
— Финкъл е готов да хапне малко супа и… — Дарси застина на място зяпнала: най-добрата й приятелка целуваше брат й. — За Бога — какво става?
— Точно онова, което ставаше, преди да го прекъснеш. Не си приключила — Шон се опита да привлече Брена отново към себе си, защото бе отскочила поне на половин метър.
— Напротив. А сега ме чака работа.
Като се изплъзна от прегръдката му, тя изхвърча през задната врата.
— Супа ли каза?
Шон небрежно се извърна към печката.
— Шон, ти целуваше Брена.
— Така е, но едва бях усетил вкуса й, а ти нахлу и я подплаши.
— Защо целуваше Брена?
Погледна я безизразно през рамо.
— Мама не ти ли е обяснила някои неща? Все пак, ако имаш нужда от опреснителен курс по въпроса, ще направя каквото е по силите ми, за да те образовам.
— Не ми се прави на хитър. — Прекалено смаяна, дори не подхвана едно от обичайните им сдърпвания, които така ги забавляваха. — Тя ми е като сестра и няма да позволя да се отнасяш с нея по този начин.
Той щедро сипа супа.
— Защо не си поговориш с нея, преди да се нахвърляш върху мен?
— Точно така ще направя. — Грабна чинията. — Знам как постъпваш с жените, Шон Галахър.
Той наклони глава.
— Нима?
— Да.
Изрече го с мрачен, зловещ тон, отметна коси и излезе.
Веднага щом поднесе супата на Финкъл и се посуети достатъчно около него, за да плъзне руменина по бузите му, Дарси уведоми Ейдан, че си взима петнадесет минути почивка. Излезе, преди той да успее да й възрази.
В бързината нито си свали престилката, нито си взе яке; сега, докато тичаше към семейната им къща, парите от бакшишите весело подрънкваха в джобчето.
Нахлу вътре останала без дъх и със зачервени бузи. Хукна по стълбите нагоре и спря едва пред детската стая, където Брена нанасяше лак върху изцикления под.
— Искам да знам какво става.
— Ами сега нанасям първия слой, като основа. За ден-два ще изсъхне добре, тогава ще го мина втори път и — готово.
— По дяволите, Брена. Имам предвид между теб и Шон. Не е редно да го оставяш да те целува по този начин. Хората ще останат с погрешно впечатление.
Брена продължи да нанася лака. Нямаше смелост да погледне приятелката си.
— Всъщност биха придобили правилното впечатление. Трябваше да ти кажа, Дарси, но просто не знаех как.
Дарси се облегна на рамката с пребледняло лице.
— Какво да ми кажеш?
— Е, всъщност не е много. И не защото не се опитах. — Време е да изплюе камъчето, помисли си Брена и се обърна. — Искам да спя с него. Това е всичко.
— Искаш да… — Гърлото й пресъхна окончателно и Дарси млъкна, за да го разтърка с ръка. — Искаш… да спиш с Шон? Но защо?
— Поради обичайните причини.