— Кой ти каза, че ще раждам деца? — Сви рамене. — Но разбирам какво имаш предвид. Просто ми е трудно да се удържа да не грабна парите, които ми се дават в момента.
— Предлагаме да я наеме за сто години.
— Сто?
Очите на Дарси се разтвориха широко, но Ейдан само погледна съпругата си.
— Числото сто е вълшебно.
— Става въпрос за бизнес, а не за приказки и магии.
— Възползвай се от феите, когато можеш. — Шон добави малко уиски към чая си. Струваше му се по-подходящо за деловия разговор. — Ако Магий разсъждава в перспектива, наемане за сто години ще му допадне. Брена знае някои неща за неговата компания. — Улови изпитателния поглед на Дарси, когато спомена името. — Изглежда, че е честен човек, но и той никак не е зелен. Затова не е изключено да иска още по-дълъг срок.
— Както трябва да постъпим и ние. По лира на година за сто години.
— Само по една лира! — Дарси вдигна безпомощно ръце. — Защо направо не му подарим проклетата земя?
— Срещу тази цена ще искаме петдесет процента от приходите на залата му.
Дарси се поуспокои, а очите й станаха по-бдителни.
— И сме готови да смъкнем до колко?
— Двадесет. А в края на срока и земята, и залата стават обща собственост с равни дялове за Галахър и Магий.
— Доста примамлива сделка — призна Дарси. — И почти изцяло в наша полза. Той защо ще я приеме?
— Аз… — подхвана Джуд, но млъкна.
— Не, не — изкажи се — подкани я Ейдан и стисна ръката й. — И ти си част от семейството.
— Ами, струва ми се, че ще приеме условията. След известни преговори и някои уточнения. Дори да се наложи да поотстъпите още, накрая ще бъдете съвсем близо до исканията си… Защото, в края на краищата, и двете страни се стремят към едно и също.
— Магий иска залата — обади се Дарси.
— Не само това. — Съвсем несъзнателно Джуд перна Шон по ръката, преди да е успял да подхвърли бисквитка на Фин. — Има си причина да избере това място. Човек с толкова успешен бизнес може да си позволи да задоволи някой свой каприз. Предците му са оттук — продължи тя. — Прачичо му е бил сгоден за пралеля ми.
— Разбира се. — Шон потупа с пръст бутилката уиски, сетил се изведнъж. — Джон Магий загинал в Първата световна война. Най-малкият му брат — май се казвал Денис — заминал за Америка да си търси късмета. Не го свързвах досега.
— Не знам доколко сантиментални причини карат Магий да се спре на Ардмор — продължи Джуд, — но те са определено част от мотивацията му. Ако Магий е израснал като мен, той знае легенди и приказки за Ирландия и особено за района. Сега иска по-здрава връзка с това място, откъдето произхожда семейството му. Напълно го разбирам.
— Американската сантименталност по отношение на предците. — Развеселена, Дарси си наля малко уиски. — Изобщо не мога да го разбера. Предци… Та те са мъртви от години, нали? Но ако подобна разнеженост помогне да се осъществи сделката, това ме устройва.
— Това е част от нея, но… Извинявайте, но психологът у мен се обажда. Магий също така се стреми да извлече печалба. Ако не го прави, нямаше да има една от най-големите компании в Щатите. И поради същата причина ще брани и репутацията си.
— Както и ние нашата — отбеляза Шон и вдигна чаша.
— Ти имаш страхотна репутация, няма що — сряза го Дарси и му се усмихна кисело.
— Но не така завършена като твоята, скъпа.
— Аз поне не ходя да съблазнявам приятели от детинство.
Бавно, с опасни пламъчета в очите, той остави чашата. Преди да се разхвърчи перушина, Ейдан разпери ръце помежду им.
— За какво става въпрос?
— О, фучи, защото целунах Брена.
— Е, не се карайте за… — Ейдан отпусна ръка върху масата. — Брена О’Тул ли?
— Разбира се, че Брена О’Тул.
— Защо си целувал нашата Брена?
— Ейдан. — Джуд го дръпна за ръкава. — Това си е работа на Шон.
— Тя е и наша работа, и на Брена.
— Милостива Дево. Не съм я сграбчил за косата, нито съм я повалил на кухненския под да я насиля като животно, докато тя се съпротивлява.
— На кухненския под ли сте били?
— Нищо подобно. — Шон не знаеше какво да предприеме и притисна с пръсти очите си. — В това семейство не оставят човек да води обикновен живот. Целунах Брена. Не ми е за първи път. Не възнамерявам да бъде и за последен. И не проумявам защо всички са толкова озадачени. И защо го смятат едва ли не за престъпление.
Дарси скръсти ръце. Узна нещо, което смяташе да изкопчи от него дори с цената на продължителен тормоз. Той не спомена, че промяната във взаимоотношенията им е настъпила по инициатива на Брена. Ако ставаше въпрос за друг, би решила, че брани самолюбието си. Но Шон просто инстинктивно бранеше дамата си.