- Не е нужно да правите това.
Барманът избяга и тя се изправи срещу мъжа с гласа на уиски. Носът му беше по-широк от нормалното, но очите му бяха поразителни с дългите тъмни мигли. Дори красиви. - Наречете го моята версия за извинение. Настроението ми няма нищо общо с теб. Цяллия ден съм на ръба.
Той вдигна питието и отпи. - Благодаря ти.
- Моля.
Той остави питието си, прокара длан по бедрото си, след което й я предложи. - Аз съм Смайли.
Все още смаяният й ум се бореше да стигне до смисъла на думата. Носеха се слухове, че те избират имена, които отразяват тяхната личност. Стори й се хубаво. - Вани.
Ръката му беше голяма и топла. Той взе нежно нейното, разтърси я и я освободи. - Вани е хубаво име.
- Идва от Травани. Майка ми имаше склоност към странни имена. Мразя го. През целия си живот съм се представяла като Вани. - Отпи от чая си, опитвайки се да не дърдори. Тя го правише, когато беше нервна и говоренето с Новия Вид я правеше такава. - Бедната ми сестра е залепена с името Мортимия. Обикновено отказва да каже на хората пълното си име и просто минава покрай Миа. Сигурни сме, че майка ми беше обсебена от вампири.
Изглеждаше малко объркан. - Не разбирам.
Тя се усмихна. -Травани ми напомня за Трансилвания, домът на Дракула. Мортимия, ами , Морт се превежда като "мъртъв". Миа се превежда като "мен". Аз съм мъртва.
Той се засмя. Беше приятен звук. - Разбирам. Имаш ли други братя и сестри със странни имена?
- Имам по-голям брат. Той е вързан с името Каунт. Отново с темата за вампирите. Граф Дракула. Тя каза, че това означава благородно, но ние сме съгласни с нея. - Млъкни, тя сама си заповяда, но после Новия Вид се разсмя. Тя се отпусна. - Тя е странна, но ние я обичаме.
- Какво мисли баща ти за тези имена?
Тя се поколеба. - Той беше работохолик. Често отсъстваше, извън страната по бизнес, когато повечето от нас бяха родени, така че не мисля, че той имаше много принос. Той просто я забременяваше и след това отлиташе. Шегуваме се, че ние знаем кога е имал време за ваканция, като отброяваме девет месеца от рождените ни дни. Днес той е пенсионер.
- Това трябва да е хубаво, че той е вкъщи сега.
- Е, родителите ми все още не са се убили един друг, така че предполагам е така. - Вани отпи още една глътка от чай си. Тя го правеше бързо. Можеше да я накара да млъкне, преди да сподели твърде много за семейството си, само за да намери тема за разговор. - Предполагам, че сте тук за това нещо?
Той мигна. - Нещо?
- Ти знаеш. Нещото с конференцията. - Организацията за Нови Видове насърчава разширяването на резервата на НСО, за да се създаде убежище за диви животни, което да приема повече спасени такива. Грегъри твърдеше, че наистина ги обучават да нападат хора. Той беше куку.
Той кимна. - Да. Вие също ли?
Тя нямаше да го признае, особено ако той я попита с кого е дошла тук. Пастор Грегъри беше един от най-пламенните противници на Новите Видове. След като чу злобните неща, които бащата на Карл беше казал за хора като Смайли, тя се срамуваше да бъде свързана по някакъв начин с тази църква. Изглеждаше симпатичен и определено не беше умопомрачен. - Ваканция - излъга тя.
Той кимна. - Тук е прекрасно в Лос Анджелис. Обичам градските светлини, които виждам от стаята си. Това е различен свят, от който идвам.
- Живееш в Хомеланд или Резервата?
- Хомеланд. - Той отпи още от содата си. - Тук съм заради сигурността. Току-що завърших смяната си.
Тя кимна и реши да промени темата. - Пиеш Ред Булл и водка? Тя погледна чашата, която държеше.
Той поклати глава. - Повечето от моя вид не пият алкохол. Това е просто сода.
Тя беше чула толкова много отвратителни неща от бащата на Карл за Новите Видове, но разговора със Смайли доказа, че всичко това е невярно - засега поне. Не беше изненада, че пасторът беше дърдорко. Тя прочисти гърлото си, опитвайки се да измисли тема, за която да говори.
- Вземете съвета ми и просто се насладете на града от стаята си. Този квартал е хубав, но не бих искала да рискувам няколко улици по-надолу. Процентът на престъпността е ужасен.
Една тъмна вежда се изви, когато той я погледна с любопитство.
- Онзи по-голям брат, когото споменах, е ченге. Накара ме да се закълна да не напускам хотела, след като направи компютърна проверка на района преди да пристигна. Трябваше да слушам цяла лекция за кражбите на коли, уличните грабежи и оплакванията за изнасилване, които бяха регистрирани тук. Той се държеше така, сякаш щях да се разходя из алеите на лунната светлина, или нещо подобно. - Тя се ухили. - Винаги ще бъда на пет години за него, кълна се. Надявам се, че един ден той ще разбере, че съм пораснала, но засега си мълча.