- Той се тревожи за теб.
Тя напълно се отпусна. - Това правят големите братя чак от Ню Йорк. Той се премести там преди пет години, но татко спомена моето пътуване, така че получих „телефонното обаждане“. Знам, че ме обича, въпреки че е малко болезнено.
- Благодаря ти за предупреждението за престъпността, но на нас не ни е позволено да напускаме хотела.
Това я изненада. - Защо не?
- Тук има много хора, които искат да ни навредят или дори да ни убият само защото съществуваме.
Смяташе, че вижда проблясък от болка в привлекателните му кафяви очи, но се надяваше да не забележи виновния й поглед. Пастор Грегъри и неговата църква бяха част от проблема. - Те са идиоти.
- Хотелът има добра сигурност, така че е безопасно за нас, докато стоим вътре. Имаме и собствени екипи за сигурност, но имаме заповеди да стоим заедно.
Тя огледа бара, след което отново го погледна. - Не виждам други Нови Видове.
Той се поколеба. - Двамата души, седнали на масата в далечния ъгъл, са от нашата работна група. Те ме следват. Пътуваме в екипи. Просто исках малко време насаме.
- Съжалявам. И ето, аз ви отнемам от времето. Аз ще си тръгвам. Тя започна да се плъзга от барстола, за да му даде уединение.
- Недей. Нямах предвид това, както прозвуча. Исках да се махна от тях, не от теб. Наслаждавам се на нашия разговор.
Вани се настани на мястото си и отпи малко чай, но не можа да устои да погледне в далечния ъгъл. Двама големи, груби мъже я гледаха от масата. Изглеждаха зли и тя без съмнение знаеше, че са част от екипа за сигурност на Смайли. Тя се взря в него. - Надявам се да не ме смятат за заплаха.
Смайли се изкикоти. - Ще си заслужа малко болка, ако ме нападнеш и ми причиниш вреда. Без да се обиждаш.
- Не съм обидена. Тя се разсмя. - Знам, че изглеждам заплашително с моите сто и шейсет сантиметра. Тази пола с цветни щампи наистина крещи лоша, нали? - Тя погледна в скута си. - Боже, мразя това нещо.
- Защо го носиш?
Защото ми беше дадена заповед и мислех, че е по-лесно да я облека, отколкото да споря с Карл. - Трябваше да присъствам на вечеря по-рано и беше подходящо облекло.- Тя не предложи повече обяснение, просто отпи от чая си и придърпа ризата си. Беше започнала да се поти. - Еха. Тук е наистина горещо.
- Аз също си помислих същото. Със сигурност трябва да е тридесет и два градуса.
- Поне. - Тя заобиколи сламката, за да отпие глътка от напитката си, надявайки се, че прохладата ще помогне.
Смайли се премести на мястото си и си свали якето, разкривайки черна риза и тен на мускулестите си ръце. Тя се опита да не се взира, но беше трудно. Той беше як. Бицепсите му потрепнаха, докато се извиваше достатъчно, за да закачи якето върху облегалката на стола. Някой е тренирал много. Тя се възхити и на широките му рамене, тъй като толкова много от тях се виждаше. Те бяха широки и набити, каквито виждаше в местния си фитнес център за бодибилдъри. Той се усмихна.
- Това трябва да помогне.
Спри да го гледаш, преди да забележи! Тя принуди погледа си да се премести от тялото му и да се взира в лицето му. - Наистина си в много добра форма. - Боже мой. Аз ли казах това туко-що на глас.
- Аз съм от Видовете. - Той сви рамене. - Това е генетика и аз съм от сигурността. - Ти какво работиш?
- Аз съм жокей на стол.
Същата вежда отново се издигна. - Какво е това?
- Работя в офис, седяща пред бюро през повечето дни. Моята версия за упражнения е да бягам обратно, за да грабна телефона, ако съм напуснала бюрото си, да изпращам факсове или да използвам копирната машина. В по-голямата част от работата си се справям с един тон документи. Техническият термин за моята работа е изпълнителен секретар, но аз предпочитам стол жокей. Звучи по-вълнуващо от това, което всъщност е.
- Иска ми се това да бе моята версия за упражнения. Бягаме с километри на ден и тренираме през цялото време.
- За какво тренираш? Както с пистолетите и стрелбата за да уцелиш мишената към което се стремиш?
- Борба и да, ние знаем как да използваме оръжия, но искаме да поддържаме рефлексите си на наи-високо ниво. Методи за ръчно трениране на бой е това което практикуваме предимно.
Тя отново хвърли поглед към мускулестите му ръце и онези широки рамене. Не се лигави. Смайли беше точната противоположност на годеника й. Карл беше адвокат. Единственото упражнение, което получаваше, беше люлеенето на голф стиковете в кънтри клуба. Той беше млечно бял, само с няколко сантиметра по-висок от нея и те имаха почти едно и също тегло. Смайли трябваше да е с над чтирдесет и пет килограма по-тежък и изглеждаше по-висок, дори като седеше. Той беше много привлекателен и тя определено го забеляза. Трябва да съм сляпа, за да не го правя. Не забравяй, че си сгодена.