— О, но аз не съм ни най-малко уморена, мадам — възпротиви се Миранда.
Имоджин я удостои с ледена усмивка, но не отговори на забележката й, а се обърна с подканващо изражение към брат си:
— Ще ни придружиш ли?
— Не, мисля, че не — отговори Гарет и макар че улови разочарования поглед на Миранда, нарочно й обърна гръб, преди да се е поддал на изкушението.
— Боя се, че трябва да направим още много приготовления за утрешния ни гост — обясни с лека въздишка Имоджин и успя да наложи на лицето си изражение на мъченица. — Затова се налага да ви пожелая лека нощ, лорд Съфолк. Ела, братовчедке. — Тя потупа Миранда с ветрилото си, за да й напомни, че трябва да я следва като вярно кученце, и се отдалечи.
Миранда се поколеба само за секунда, след което направи грациозен реверанс и последва лейди Имоджин. Дамата спря на изхода и махна на един лакей в кралска ливрея.
— Идете при лорд Дюфорт в стаята за карти и му предайте, че съпругата му го моли да я придружи до вкъщи — нареди строго тя.
Лакеят се отдалечи с бързи стъпки и Имоджин зачака нетърпеливо, като потропваше с крак и си вееше с ветрилото. Миранда разглеждаше с едва прикрита досада шарките на стенния килим, който висеше пред прозоречната ниша.
Зад близката врата се надигнаха мъжки гласове и Имоджин пристъпи по-близо, за да чуе разговора. Изражението на лицето й стана бдително. Миранда наведе глава встрани и се вслуша. Позна гръмкия басов глас на Брайън Роситър и по-приглушения и делови тон на брат му. Трябваше й цяла минута, за да разбере, че говореха за нея. Или поне за лейди Мод.
— Не намираш ли нещо особено в лейди Мод, Брайън? — попита Кип Роситър.
— Велики Боже, не. Какво особено би могло да има в това мило малко същество? Така блестящо и жизнено…
— Точно така — прекъсна го сърдито Кип. — Блестящо, жизнено, очарователно, любезно и дяволски остроумно. Това не е лейди Мод, която познавам. А не ти ли направи впечатление държанието на Гарет? Той е възхитен от подопечната си. А досега ни разправяше, че братовчедка му била цяло мъчение и непрекъснато го нервирала с капризите и въображаемите си болести, с невероятната си упоритост и вечните си оплаквания. Кажи ми, това описание подхожда ли на днешната лейди Мод?
— Не, в никакъв случай. Но, дявол да го вземе, Кип, щом момичето се е поправило и се чувства добре, значи показва истинския си характер. Хроничното заболяване прави човека потиснат и мрачен, не го ли знаеш?
— Може би си прав — гласеше неубеденият отговор.
Миранда хвърли бърз поглед към Имоджин. Вниманието й беше съсредоточено върху стенния килим, главата й беше съвсем близо до него. Устните й бяха здраво стиснати.
— А, милейди, ето ви и вас!
— Шт! — изсъска ядно тя и му махна с ръка. — Ела и слушай. Майлс хвърли объркан, примирен поглед към Миранда и се приближи до жена си.
— Говорят за момичето — обясни шепнешком Имоджин.
— Може би малката е полудяла от щастие заради предстоящата сватба — продължи Брайън. — Нали знаеш колко се вълнуват младите дами, когато ще се омъжват. А Роаси е блестяща партия. Сигурно заради него е толкова възбудена.
— Не е толкова просто — отговори замислено Кип. — Знам, звучи смешно, Брайън, но съм почти готов да се закълна, че това е друго момиче.
Имоджин изсвири тихо през зъби и дори Майлс се уплаши.
— Смешно е да говориш такива неща — изгърмя Брайън. — Всъщност, преди малко лейди Абърнати ми каза почти същото. Отбеляза, че е просто невъзможно младата лейди Мод да се промени така бързо. Като че са я сменили с друга, каза тя. Напълно друг човек. Но това е само женско въображение. Бедната, тя трябва да бди над Гарет и я е страх от близостта му с момичето. Вероятно ревнува, не мислиш ли?
— Нали ви казах — прошепна Имоджин и отстъпи назад. — Не ви ли казах, че ще стане така, Майлс?
Съпругът не помнеше какво бе казала жена му и само измърмори нещо в знак на съгласие.
— Знаех си аз, че няма да се справим. Целият двор говори за момичето… утре ще дойде годеникът и ще се посрамим пред цял свят. — Тя бе забравила напълно присъствието на Миранда. — Какво ще правим, питам те? Какво ще правим? — Тя се понесе величествено по коридора, като не преставаше да натяква на бързащия след нея Майлс.
Миранда вдигна рамене и ги последва на известно разстояние. В двора ги чакаше официалната карета на семейство Харткорт.
Беше очевидно, че сър Кристофър е много по-проницателен от другите. Лейди Мери явно ревнуваше и забележките й я караха да се чувства неловко, но това не означаваше, че двамата можеха да й навредят. Миранда беше убедена, че играе добре ролята си и че хората много скоро щяха да свикнат с новата лейди Мод д’Албар.