— Остава ни само да се надяваме, че дамата не е отблъсната от вероятността да стане съпруга на един стар войник — промърмори Анри и устните му се опънаха в тънка линия. — Аз не умея да играя ролята на галантен кавалер, Харткорт, а вашата подопечна явно е свикнала да бъде ухажвана.
„Само ако знаеше колко се лъжеш.“ Разбира се, Гарет не можеше да каже истината. Вместо това поклати леко глава, за да отрече казаното от краля. И той самият бе изненадан от лекотата, с която Миранда се движеше в придворните кръгове. Макар че продължаваше да прави грешки, умението й да ги пренебрегва, както онази вечер не бе обърнала внимание на захвърлените си обувки, беше изцяло в нейна полза. Дворът беше единен в мнението си, че младата братовчедка на лорд Харткорт е завладяваща ексцентричка.
За съжаление лейди Мери беше на друго мнение. Сърцето на Гарет се сви, като видя как годеницата му напусна мястото си до кралицата и се запъти към него. В последно време Мери беше все в лошо настроение и целият й гняв беше съсредоточен върху младото момиче. Тя не изпускаше случай да го критикува и очевидно беше крайно недоволна от реакцията на годеника си.
Тя се доближи до Харткорт и херцога и се поклони сковано.
— Ваша светлост. — Направи реверанс пред Анри и продължи: — Нейно величество ви кани на вечеря утре. Разбира се, и лорд Харткорт. — Тя се обърна към Гарет, но в усмивката й нямаше топлина.
— Моля, предайте на нейно величество сърдечната ни благодарност. За нас е чест да приемем поканата й — отвърна с поклон Анри. — Дали бихме могли да убедим нейно величество да включи в поканата и лейди Мод? Имам твърде малко време да ухажвам момичето и не ми се ще да загубя цял следобед.
Лейди Мери го изгледа шокирано. Не беше редно да се реагира на кралската заповед с представяне на собствени гости.
— Не гледайте така шокирано, мадам. Херцогът само се пошегува — намеси се бързо Гарет и шеговито удари Анри по рамото. Кралят се изсмя, но вече беше късно да поправи грешката си и очите му заблестяха гневно.
— Да, разбира се — промърмори той. — Това беше само шега. Но ако се съди по онова, което виждат очите ми, бъдещата ми годеница е разбила сърцата на всички млади мъже в двора. Затова мисля, че не бива да губя време, а да я ухажвам по-настойчиво.
— Лейди Мод е темпераментна млада жена, ваша светлост — проговори Мери с меденосладка усмивка, която трябваше да заличи злобата в гласа й. — Трябва да се съобразим с младостта й. Остава ни само да се надяваме, че подопечната на лорд Харткорт знае какво й повелява чувството за дълг. — И тя хвърли остър, многозначителен поглед към годеника си.
— Съмнявате ли се в това, мадам? — Гарет вдигна високо едната си вежда, гласът му прозвуча ледено. В очите на лейди Мери блесна гняв.
Момичето наистина изглеждаше блестящо, дори в очите на отдавна загубилата илюзиите си придворна дама. В този момент лейди Дюфорт се приближи до Миранда и я откъсна от обожателите й. Мод беше възхитително видение в бяло и сребърно, сините й очи сияеха като лятното небе, кремавото лице беше порозовяло, пълната червена уста грееше в топла усмивка. Мери съзнаваше, че ревнува момичето, че тази ревност я кара да говори злобни думи, знаеше, че това изобщо не се харесва на Гарет. Ала вече не можеше да се удържи. Когато Имоджин и младата лейди се присъединиха към тях, тя едва успя да изпише на лицето си усмивка.
Лейди Дюфорт беше много по-тиха и бледа от обикновено, с две предателски бръчки над слепоочията, които показаха на брат й, че отново страда от мъчително главоболие. То идваше винаги след истеричните й пристъпи и той предполагаше, че сестра му се страхува от болката и затова се е научила да се владее много по-добре. Понякога обаче губеше битката и си плащаше скъпо и прескъпо за това.
— Лейди Дюфорт, трябва да ви поздравя най-искрено за красотата на възпитаницата ви. — Анри се наведе над ръката на дамата, но погледът му беше устремен към лицето на Миранда. — Тя е истински бисер, блестящо доказателство за майчинските ви грижи. — Той виждаше блестящата красота на момичето също така ясно, както я бе видяла Мери. Беше възхитен от свежестта, чувствителността и нежността на нейната младост и това го накара да се усмихне с разбиране. Тя изпробваше крилцата си, наслаждаваше се на мъжкото внимание и съзнаваше напълно омагьосващата си външност. Редом с това завладяващо момиче Анри се почувства тромав и груб, въпреки необичайната елегантност на придворната си одежда от кадифе и коприна.