Вероятно малката ниша беше закрита с килим, за да се предотврати течението.
— Божичко, колко е задушно! — Анри отвори широко двете крила на прозореца. — Не понасям да бъда затворен дълго време. — Той се обърна към Миранда и на лицето му отново се появи самопрезрителната усмивка. — Аз съм един груб и нецивилизован войник, милейди. Не съм домошар. Много по-щастлив съм под платното на палатката, отколкото под покрива на двореца.
— И с мен е същото, ваша светлост. Обичам да се разхождам под открито небе — отговори тя. — Навън е прекрасно… — Тя беше готова да му опише с какво удоволствие бе спала под обсипаното със звезди небе в меките летни нощи, но успя навреме да млъкне.
— Продължавайте — помоли Анри и в очите му светна интерес.
— Най-много обичам разходките в гората — отговори бързо Миранда. — Но вероятно вие ги смятате за твърде скучни, сър.
— Разходките в гората са подходящо занимание за момичетата с благороден произход — отговори сериозно Анри. — Елате, седнете при мен. — Той се настани на пейката и я привлече до себе си. — А сега ви моля да ми отговорите съвсем искрено. Съгласна ли сте с този годеж? — Изражението му беше съвсем сериозно. Той сложи един пръст под брадичката й и обърна лицето й към своето.
— Аз съм послушна девойка, милорд — промърмори тя и сведе глава, за да скрие очите си.
— Не… не, малко момиче, не ви попитах това. — Той притисна брадичката й и гласът му стана още по-сериозен. — Няма да продължа ухажването си, ако не сте съгласна. Искам да имам съпруга, която да дойде доброволно при мен, без да се интересува от политическите интереси.
Очите му потъмняха от гняв, устата беше стисната толкова здраво, че устните образуваха тясна, сгърчена линия. Бог да ни е на помощ, ако този мъж открие измамата, помисли си Миранда и потръпна от страх.
— Значи вече сте бил женен, милорд? — попита плахо тя, издърпа брадичката си и сведе поглед към скута си. — Не знаех това.
— Аз съм почти на тридесет и девет години, мила, и не мога да нямам минало — отговори той и вдигна рамене в нетърпелив жест. Жакетът му беше малко тесен, опъваше се над мощните гърди, а копринената риза под него беше неприятно мека и лепкава като змийска кожа. Той копнееше за удобния си, макар и ужасно износен кожен жакет и грубата ленена риза.
— Зле ли се чувствате, милорд? — Миранда го погледай объркано. Херцогът имаше измъченото изражение на мъж, който е седнал на купчина коприва.
— Този проклет жакет е много тесен — промърмори сърдито Анри. После се сети, че оплакването му е твърде неподходящо за обстоятелствата, и се върна рязко към предишната тема. — Съпругата ми почина.
Циничната лъжа излезе без усилия от устните му. В този момент Маргьорит вероятно беше в обятията на някой от многобройните си любовници. Но тя му бе дала благословията си за това начинание. Макар че се отвращаваше от връзката, която й бяха натрапили майка й и брат й, Маргьорит не знаеше, че бе послужила като примамка за страшната Вартоломеева нощ. Въпреки нежеланието си да стане съпруга на наварския крал, тя бе спасила живота на съпруга си и двамата останаха приятели. Тя също щеше да изпита облекчение, ако се отървеше от товара на този брак. Имам чувството, каза си развеселено кралят, че Маргьорит ще хареса това момиче.
Добродетелно сведените очи и потвърждението за послушание бяха чисто лицемерие, Анри беше убеден в това. Зад подчертано плахото изражение се криеше много повече, отколкото тя му позволяваше да види. Нали беше видял начина, по който тя се движеше, когато се чувстваше ненаблюдавана, видя възхитителните искри в лазурносините очи. Нито едно неопитно и недокоснато момиче не кокетничи с такава сръчност, както правеше тази дама. Сигурно скоро щеше да обогати представата си за уменията й. Тя със сигурност носеше нещо в себе си, което щеше да впечатли Маргьорит.
Той взе ръката й, заигра се с нежните пръстчета. Усети как тя се скова, ръката й се отпусна в неговата, без да се съпротивлява.
— Няма от какво да се страхувате — заговори успокоително той, готов да продължи играта, и вдигна ръката и към устните си.
Миранда се опита да издърпа ръката си. Имаше само една личност на света, на която тя можеше да реагира така, както очевидно желаеше херцог Роаси.
Анри усети прилив на нетърпение. Пръстите му се сключиха още по-здраво около нейните, другата му ръка се вдигна и помилва стройната й шия. Връхчето на показалеца му се плъзна към мястото, където се напипваше пулсът. Без да се притеснява, той плъзна пръсти още по-надолу към гладката бяла кожа на гърдите й. Деколтето беше дълбоко, подчертано от високата яка на наметката, която стърчеше зад главата и.