— Скоро мунициите му ще свършат — отбеляза Мод, която се тресеше от смях. Очите й искряха весело, бузите бяха зачервени от напрежение.
За щастие тя се оказа права. Когато ръцете му се изпразниха, Чип изпълни трескав танц по ръба на гардероба, за да изрази увереността си, че никой не може да го хване там горе, изграчи нещо неразбрано и оголи зъби в доволна усмивка. За всички присъстващи беше ясно, че маймуната им се надсмива.
— Вижте го, вижте го! — изрева вбесено Имоджин. — Какво каза? — Тя усети колко абсурдно прозвуча въпросът й и стисна здраво зъби, за да се овладее. — Гарет, настоявам веднага да отстраниш тази отвратителна твар от дома ни.
Най-после Миранда успя да улови маймуната и да я скрие в прегръдката си. Когато се обърна към лорд Харткорт, в очите й имаше пламенна молба.
— Това е само игра. Много съжалявам, милорд, но той усеща, че лейди Имоджин не го харесва, и се чувства засегнат.
Гарет направи крачка напред и настъпи един лешник, който се разтрогни шумно под тока на ботуша му. След като огледа осеяния с орехи под, той се обърна към Чип, който се беше сгушил доволно в прегръдката на Миранда. Маймуната го погледна съзаклятнически и му намигна. Гарет отмести поглед към Миранда и тъй като имаше усет за контраста, изпита възхищение от гледката. Загърната в елегантен халат, обточен с кожи, но боса. Нежните стъпала, които се подаваха под скъпото кадифе, изглеждаха странно раними. Дългата, стройна шия, която се издигаше от пухкавата кожа, беше увенчана с малка, съвършено оформена глава с късо отрязана, разбъркана коса. Половин дама, половин скитница. И невероятно възбуждаща.
За момент Гарет забрави напълно кой беше предизвикал бъркотията, забрави присъствието на гневната си сестра, на смеещата се Мод и нещастния Майлс, които го бяха заобиколили и чакаха решението му. Той се потопи напълно в прекрасната гледка на крехката девическа фигура, на това удивително противоречиво същество. При това изпита нещо невероятно, някакво отваряне: сякаш част от него, дълго време заключена и потънала в мрак, изведнъж се разтвори и се устреми към светлината.
— Опитайте се да го контролирате по-добре, Миранда — проговори меко той.
— Ще се постарая, милорд — обеща с готовност тя и цялото й лице се озари от усмивка на радост и облекчение. — Уверявам ви, че няма да го изпускам от поглед.
Лейди Имоджин изпухтя възмутено, обърна се рязко и се отдалечи с бързи стъпки. Майлс се поколеба, после също се оттегли от сцената, като тропаше шумно с домашните си пантофи.
— Милорд, правилно ли е всички дрехи на лейди Мод да бъдат отнесени в зелената стая? — попита Берта с треперещ от възмущение глас.
— Какво казахте? — Гарет я погледна недоверчиво. Старата бавачка стоеше до вратата, скръстила сбръчканите си ръце пред корема, с гневни сиви очи.
— Говоря за дрехите на лейди Мод, милорд. Лейди Дюфорт каза, че трябва да дадем всичко на тази. — Берта посочи пренебрежително Миранда. — Лейди Мод може да запази само домашните си халати.
— Не ставайте смешна — отговори сърдито Гарет. — Сигурно не сте разбрали. Мод може да заеме на Миранда някои от дрехите си, най-вече официални рокли, докато поръчаме пълен гардероб. Приемам, че лейди Имоджин е взела дрехите само за да направи избора си.
— Аз чух нещо съвсем друго — промърмори Берта, отиде до камината, грабна машата и разбърка въглищата с резки движения.
Гарет смръщи чело, но реши да не се занимава повече със старата Берта. Тъкмо се обърна да си върви, когато в стаята влезе възрастен мъж в износен черен сюртук и старомодни раирани панталони, понесъл огромна кожена чанта. Това беше домашният лекар.
— Болна ли си, братовчедке? — попита загрижено лордът.
— Трябва да ми пуснат кръв, милорд. — Мод легна на тапицираната пейка и Берта побърза да събуе пантофите й.
— Треска ли имаш? — продължи с въпросите Гарет.
— Милорд, днес е денят, в който пускаме кръв на лейди Мод — обясни лекарят и извади от чантата си остро ножче. Берта донесе калаена купичка от шкафчето до камината.
— Това май ти е станало навик, братовчедке — установи с гневно смръщено чело Гарет и направи крачка към пейката.
— Според мен редовното кръвопускане е необходима мярка, за да запазим милейди здрава — обясни лекарят, наведе се и опипа прасеца на Мод. — Кръвопускането разрежда кръвта и предотвратява нагорещяване. — Берта коленичи до него и сложи купичката под стъпалото на Мод.
Гарет вдигна скептично вежди. Нарежданията на лекаря бяха загадка за непосветените. Можеше само да се надява, че човекът си разбираше от занаята.