Лорд Дюфорт я обиколи бавно, със сериозно и замислено изражение на лицето, докато почукваше с пръст по устните си.
— О, да — обяви най-сетне той и кимна утвърдително. — Да, мисля, че така е добре. Даже много добре. Цветът е съвършен, а кройката е по-проста, отколкото изглежда на пръв поглед. Ще позволите ли… — Той оправи подплънките на раменете, приглади тесните ръкави и намести колосаната яка, която стигаше до крайчетата на ушите.
След това отстъпи крачка назад и отново я измери от глава до пети, като непрекъснато потупваше устните си.
— Чудесно й стои — заяви най-после той. — Какво ще кажеш, скъпа?
Имоджин кимна и в очите й отново имаше замаяност.
— Ако изиграе убедително ролята си… — промърмори като на себе си тя. — Гарет беше напълно прав. Може би наистина ще постигнем целта си.
— Какво ще правим с косата й? — продължи след малко тя и лицето й помрачня. — Разбира се, ще обясним, че сме я отрязали заради високата температура, но гледката е много грозна, направо ужасна.
Миранда приглади косата си и си припомни без завист червенокафявите къдрици на Мод. Косата на двойничката й беше без блясък и висеше безсилно, но дължината й беше учудваща. Досега косата не й беше създавала проблеми, но щом наричаха практичната й прическа грозна и неженствена, значи…
— Вчера си помогнахме с бонето — отговори меко Майлс и подръпна рядката си брадичка. — Мисля, че този път е по-добре да сложим шапчица с воал. Косата трябва да бъде опъната назад и прибрана в шапчица с бисери. Воалът ще пада на вълни по раменете и никой няма да забележи липсата на коса. — При тази забележка той се усмихна извинително на Миранда. — След няколко седмици косата ви ще е пораснала достатъчно и мога да ви уверя, че ще изглеждате великолепно, мила моя. Ще видите каква елегантна фризура ще ви направим. За мен ще бъде удоволствие да участвам.
— А аз се надявам, че след няколко седмици момичето ще е далече от къщата ми — отбеляза остро Имоджин. — Дотогава братовчедка ни трябва да се подчини на волята на настойника си и да изпълни дълга си. — Тя се обърна към вратата и заповяда на прислужницата: — Свали й роклята и я отнеси да я изгладят. Пригответе всичко необходимо за тази вечер. Другите рокли, които изпробвахме, да бъдат готови за следобед.
— Мисля, че лейди Мери е долу, Имоджин — обади се Майлс. — Чух как икономът я прие през предната врата, тъкмо когато идвах при теб.
— За Бога, Майлс, защо не ми каза по-рано? — попита раздразнено Имоджин.
— Нали бяхме заети, скъпа — отговори кротко мъжът й. Имоджин спря за малко до вратата и измери Миранда с неодобрителен поглед.
— Най-добре е да облечеш тюркоазената рокля и да слезеш долу, за да изкажеш почитанията си към лейди Мери. Крайно време е да свикнеш да се движиш в добро общество. — Тя излезе от стаята, без да чака отговор.
— Не се тревожете, мила, знам, че ще се справите много добре. Имам пълно доверие във вас — заговори утешително Майлс, като видя, че Миранда трепереше в тънкото си бельо. — Бързо облечете халата си, за да не настинете. — Той я наметна с кадифения халат и тя му благодари с жална усмивка.
— Хайде, хайде — промърмори успокоително той и помилва рамото й. — Ще видите, че всичко ще мине добре. Не се плашете. — С тези думи той се обърна, мина покрай камериерките и бързо излезе от стаята. Миранда остана сама с потискащите си мисли.
Чип, явно усетил оттеглянето на лейди Имоджин, прескочи през прозореца и се втурна към господарката си.
— Ох, Чип! — изплака Миранда и протегна ръце. Маймунката я прегърна и се притисна до гърдите й. — В каква каша се забърках? — Тя зарови носле в меката му козина. — Господи, как гадно миришеш!
Чип се ухили и костеливите му ръце помилваха бузите й.
12
— О, небеса! Това ли е къщата? — Мама Гертруд се уви по-плътно в шала си и нахлупи дълбоко кадифената шапка със златни пера, които изглеждаха окъсани и жалки под сипещия се дъжд.
— Това е истински дворец! Какво безумие! — промърмори Бертран и почтително отстъпи няколко крачки назад, за да добие по-обща представа за имението на лорд Харткорт. Трупата стоеше от другата страна на улицата. — Никак не ми прилича на бордей.
— Чух, че всички бордеи били оттатък в Саутуорк, от другата страна на реката — обясни Гертруд. — Това не е публичен дом, а господарската къща на изискан джентълмен.
— Но какво ще търси Миранда в дома на аристократ?
— От ясно по-ясно. Важният господин я е отвлякъл, за да се забавлява с нея — изръмжа Джебедия, който обичаше мрачните предсказания. — Ще я държи в дома си, докато й се насити, и ще я изхвърли. — Той потърка студените си ръце и сухата, нацепена повърхност издаде странен шум. — Ако малката наистина е вътре, нищо не можем да направим. Можехме да си спестим пътуването до столицата. Напразни усилия… Казах ви го още от самото начало.