— О, Ваше величество, не хвърляйте вината върху лорд Харткорт. Херцогът очевидно не е имал възможност да му даде портрета си, а аз знам, че мил… лорд Харткорт ще ми даде устно описание, ако го помоля.
— Ще ти нарисувам подробен портрет, момичето ми — отговори сериозно Гарет. — Не бях помислил, че това е важно за теб. Но те уверявам, че бъдещият ти съпруг е съвършен джентълмен и ще ти хареса.
— Да… сигурна съм, че няма да ми бъде неприятен — отговори пламенно Миранда. — Знам, че никога не бихте ме принудили да се омъжа за човек, когото не харесвам.
— Велики Боже, каква страстна застъпничка си имате в лицето на това дете! — засмя се кралицата. — Бих желала да има повече млади момичета, които се отнасят към настойниците си със същото уважение… а и да имат подобна основателна причина за това — добави сериозно тя.
Единствената реакция на Гарет беше учтив поклон. Кралицата отново посвети вниманието си на Миранда, която отчаяно си пожелаваше земята под краката й да се разтвори и да я погълне.
— Мисля, веднъж споменахте, че момичето е с крехко здраве, лорд Харткорт. Днес обаче ми изглежда силна и здрава.
— Междувременно моята повереница преодоля напълно неразположенията, от които страдаше в детството си, Ваше величество.
— Да, знам, че такива работи стават. — Кралицата кимна доволно, после вдигна китката на Миранда и огледа с нескрит интерес гривната на ръката й. — О, какъв красив накит. Много необичаен, но наистина прекрасен.
— Подарък от Роаси, мадам. Като знак за сериозните му намерения — отговори спокойно Гарет. — Някога е принадлежала на майката на лейди Мод. Годежен подарък от херцог Франсоа.
— Много подходящо — усмихна се кралицата, наведе се към ръката на Миранда и очите й светнаха жадно. — Бих била много зарадвана, ако можех да намеря такава рядка гривна.
Без да се бави, Миранда се опита да откопчее сложната ключалка.
— Ако Ваше величество има добротата да приеме тази…
— За Бога, дете, не! — възпротиви се кралицата, макар че явно беше зарадвана. — Вашият бъдещ съпруг ще бъде дълбоко наранен, и то с пълно право, ако оставите без внимание скъпоценния му подарък. — Тя пусна ръката на Миранда и се обърна към Гарет: — Желая ви приятен ден, лорд Харткорт. Надявам се скоро да доведете младото момиче отново при мен. Намирам я освежаваща.
Гарет скочи на крака. Като се кланяше на всеки три стъпки, той се запъти заднешком към вратата. Миранда направи още един реверанс и само след миг вратата на приемната се затвори зад гърба й. Двамата се озоваха отново в препълнената чакалня.
Миранда изпъна рамене и издаде дълбока въздишка на облекчение.
— За малко не паднах на задника си — прошепна ужасено тя, осъзнала целия размер на страшната катастрофа — за щастие неосъществена.
— Забелязах — отговори с едва забележима усмивка Гарет.
— Имах късмет, че го забелязахте. Но как можа да ми се случи? Досега бях уверена, че не съм тромава. — Тя застана насред стаята, без да забелязва хората около тях. — Казах ви, че със сигурност ще объркам нещо, милорд. Защо казах всичките тези неща? — В погледа й имаше истински ужас. — Защо не си държах езика зад зъбите?
— Уверявам ви, че бяхте много по-откровена и свободна от всички останали момичета при първата им среща с кралицата — отговори сериозно Гарет. — Ах, Имоджин. — Той кимна на сестра си, която целеустремено си пробиваше път към тях през навалицата.
— Е? — попита задъхано достойната лейди. — Как мина?
— Без неприятни произшествия — отговори с любезна усмивка Гарет. — Можем да се поздравим, най-страшното остана зад гърба ни.
— Точно така — потвърди Имоджин и отвори ветрилото си с величествен жест. — Да вървим, Мод. Лорд и лейди Ингълс желаят да подновят запознанството си с теб. Не са те виждали от детството ти. — Тя взе ръката на Миранда и енергично я повлече след себе си.
Остатъкът от вечерта беше безкрайно мъчение за Миранда. Като че ли не правеше нищо друго, освен да се кланя, да кима, да се усмихва, да произнася нищо незначещи думи. Имената и лицата се размиваха в мъгла и макар че лорд Харткорт не се отделяше от нея, двамата не можаха да си поговорят нито за миг.
Лейди Мери, която можа да се освободи за малко от задълженията си при кралицата, се присъедини към тях след около час.
— Мила моя Мод, защо си въобразихте, че можете да разговаряте с кралицата по този дързък начин? — попита възмутено тя. — Трябва да призная, че никога през живота си не съм била така шокирана! — Тя заклати глава и лицето й пламна. — Лорд Харткорт, надявам се, че и вие бяхте шокиран от подобно поведение?