— Ни най-малко — отговори спокойно Гарет.
— Велики Боже, какво е направило момичето? — намеси се възбудено Имоджин. — Брат ми каза, че представянето е минало много добре. — В погледа й имаше обвинение.
— Точно така беше.
— О, стига, сър, трябва да признаете, че вашата повереница беше неприятно шумна — възрази лейди Мери.
— Нейно величество не се почувства засегната, мадам. Останах с впечатлението, че беше приятно изненадана от необичайната откритост на Мод.
Мери го погледна объркано. Не знаеше как да приеме тази неочаквана защита. Поведението на Гарет я ядоса и въпреки това — ако беше честна, трябваше да признае, че кралицата наистина не се ядоса от необичайната откритост на Мод. Само придворните дами бяха дълбоко шокирани. Но в никакъв случай не беше очаквала, че Гарет ще защити така категорично държанието на младата дама. Той отдаваше голямо внимание на обществените правила и на церемониалността — също като нея. Досега беше твърдо убедена в това.
— Разкажете ми какво точно стана, Мери. Трябва да знам! — настоя възбудено Имоджин.
Миранда изслуша мълчаливо подробния разказ на лейди Мери, която очевидно се зарадва на възможността да опише случилото се още топло-топло. Явно дамата не беше забелязала катастрофалния реверанс и поне затова трябваше да бъде благодарна. Тъй като не можеше да каже нищо в своя защита, тя предпочете да си мълчи. Даже графът обърна гръб на лейди Мери, сякаш темата изобщо не го интересуваше, и остави дамите да обсъждат оживено случилото се. Много скоро разговорът премина към други придворни клюки.
Миранда беше ужасно жадна, но никъде не се виждаха лакеи с напитки, даже с чаши вода. След като помисли малко, тя освободи краката си от мъчително стягащите я обувки и въздъхна облекчено.
— Лейди Мод, харесвате ли Грийнич?
Въпросът я завари неподготвена и мина доста време, преди да реагира. Тя погледна объркано Кип Роситър и когато той повтори въпроса си, тръсна глава, за да се опомни и отвърна:
— Много ми харесва, сър. Градините са прекрасни.
— Искате ли да направим малка разходка към реката? Алеята, която води надолу, е чудесна. — Той й предложи ръката си с усмивка, но очите му бяха хитри и проучващи и тя веднага се почувства неловко. Но тъй като не беше редно да отклони предложението му, без да се покаже неучтива, трябваше да се примири със съдбата си. Лорд Роситър беше стар и високоценен приятел на лорд Харткорт.
Не й остана нищо друго, освен да се облегне на ръката му и да тръгне с него.
Лейди Имоджин нададе глух вик и веднага притисна устата си с ръка. Свалените обувки на Миранда, досега скрити под дългата пола, останаха в тревата, където всички можеха да ги видят. Лейди Мери зяпна смаяно. Миранда хвърли бърз поглед през рамо и пребледня като платно. Придружителят й явно не забеляза вълнението, затова тя преглътна мъчително и продължи пътя си през моравата, сякаш нищо не беше станало. Никой нямаше да забележи, че е боса, защото полите скриваха стъпалата й.
Гарет, който разговаряше с Майлс, чу ужасения вик на сестра си и се обърна рязко. Учуденият му поглед падна върху обувчиците от козя кожа, оставени една до друга в тревата, сякаш чакаха връщането на собственичката си. После се обърна и погледна след Миранда, която крачеше по моравата под ръка с Кип, с високо вдигната глава и изправен гръб. Искаше му се да се засмее и в същото време споделяше възмущението на сестра си. Явно Миранда знаеше, че е без обувки, но това не я притесняваше. Нали беше свикнала да ходи боса.
— Какво ще правим сега? — попита ядосано Имоджин, направи крачка назад и покри предателските обувки с полите си. — Тя е боса!
— Не обръщай внимание — отговори съвсем тихо Гарет. — Бързо скрий проклетите обувки под най-близкия храст и се прави, че всичко е наред.
— Но тя е боса!
— Това вече го чух.
— Гарет, какво си въобразява твоята подопечна? — Лейди Мери се възстанови бързо от новия шок и възмущението й избликна като порой. — Тя свали обувките си!
— Лекарят на Мод настоява пациентката му да се разхожда колкото се може по-често боса по тревата. Така се надява да коригира малкия проблем със свода на стъпалото й, който й пречи да ходи свободно — обясни съвсем сериозно Гарет и годеницата му се учуди още повече. — Вероятно си е спомнила препоръката му и е решила да се възползва за момент от нея.
— Но… но ние се намираме в кралския палат! — Лейди Мери не можеше да бъде убедена толкова лесно. Подобно ненормално поведение беше недопустимо.
— Нейно величество не е тук и няма да види нищо — отговори с едва скривано нетърпение Гарет. — Няма никакъв смисъл да обсъждаме темата, дами. Момичето е босо и всички ще направим най-добре, ако просто пренебрегнем този факт.