Мод изписка шокирано, но Миранда само потърка парещата си буза, без да се изненада или разсърди от плесницата. Бертран беше човек, който първо действаше и после мислеше.
— Лъжеш се — отговори енергично тя.
— Той те удари — произнесе съвсем тихо Мод. — Той те удари, Миранда.
— Няма нищо страшно — отговори весело младото момиче. — Бертран си е такъв.
— Мисля, че е по-добре да си вървя. — Мод се отдръпна към вратата и в очите й имаше див страх. Обитателите на малката стая й приличаха на лъвове в клетка.
— Кога ще дойдеш пак при нас? — попита тревожно Люк.
— Не мога да кажа отсега — отговори искрено Миранда.
— Значи не знаеш колко време ще ти трябва, за да изпълниш задачата си? — попита Раул и се отблъсна гъвкаво от стената. Мускулите играеха под опънатата кожа, голите му гърди блестяха от капчиците пот. В малкото помещение беше много задушно.
Когато едрият мъж се запъти към вратата, Мод се притисна страхливо към рамката. Никога не беше виждала такъв великан.
— Не знам кога ще се върна — повтори Миранда. — Но ако останете в Лондон, ще ви посещавам колкото се може по-често.
— Много сме зле без теб. Доходите ни непрекъснато спадат — обясни Бертран. — Ако останем още малко в града, съвсем ще го закъсаме. Конкуренцията е невероятна.
— Бертран е прав — подкрепи го мама Гертруд. — Но трябва да разберем, че момичето си има друга работа. Ако онова, което ни каза, е истина, ще й платят по царски. А всички знаем, че нашата Миранда не лъже. — Тя прегърна момичето и то се изгуби в големите й ръце. — Свърши си работата, мила, вземи петдесетте златни нобли и се върни при нас. Завинаги.
Мод се покашля и Миранда бе осенена от внезапна идея.
— Мод не би ли искала да видиш как даваме представление? Даже би могла да ни помагаш.
— Аз? Да ви помагам?
— Да. Нали можеш да свириш на тамбура? През това време Бертран ще събира зрители. Ти ще бъдеш най-голямата ни атракция. Истинска лейди, която свири на улицата! Моля те, направи ни тази малка услуга. Пък и е крайно време да видиш нещо от света извън спалнята си. Ако наистина си решила да прекараш остатъка от дните си в манастир, трябва да имаш приятни спомени.
Мод огледа замислено чуждите лица. Макар и напълно различни от нея, те вече не бяха страшни и заплашителни. Всички имаха свои специфични черти и тя видя ярките им индивидуалности. Те й се усмихваха с израз на добродушно признание, всички освен стария мъж, когото наричаха Джебедия и който я зяпаше недоверчиво и мрачно, сякаш всеки момент щеше да настъпи световна катастрофа.
— О, да, посвири ни на тамбура! — извика въодушевено Роби. — Аз ще стоя до теб и ще тракам на кастанетите. Много съм добър, но само с кастанети не става музика, някой трябва да свири на друг инструмент, а те са винаги много заети.
Мод погледна в малкото бледо лице, което беше преобразено от възбуда и радостно очакване, и изведнъж в тялото й се разля странна топлина, която се разпространи към главата. Тя можеше да помогне на това бедно дете, да му достави радост, да направи нещо полезно. Миранда я наблюдаваше с тиха усмивка, сякаш четеше мислите й, и само кимна одобрително, когато Мод каза:
— Е, добре, щом така искате.
— Най-добре е да свалиш тази изискана рокля — посъветва я Раул и изпъна могъщите си мускули. — Не можеш да се премяташ с тази пола.
— Носим всичките ти вещи — добави мама Гертруд и клекна пред един плетен кош. — Изпробвай това момчешко костюмче. Хората харесват панталони до коленете.
След минута Миранда се появи в стаята, облечена в тесни панталонки и къса жилетка, и Мод не можа да удържи кискането си.
— Този костюм е неприличен, Миранда.
— Права си, но привлича мъжете — отвърна младата жена и направи елегантен пирует. — Щом разберат, че съм жена, опулват очи като разгонени елени. — Мод я погледна шокирано и тя се ухили широко. — Забрави за час или два, че си дама, Мод, иначе играта няма да ти достави удоволствие.
За свое учудване Мод установи, че изобщо не й беше трудно да забрави произхода си. Докато Бертран стоеше на сандъка си и привличаше минувачите с бомбастични обещания, тя засвири на тамбура и застаналият до нея Роби заудря кастанетите си. Другите членове на трупата предложиха някои от номерата си и когато се събраха достатъчно зрители, Мод усети прилив на гордост, че беше допринесла за това. Чип танцуваше пред тях и имитираше Бертран с такава безсрамна точност, че хората се превиваха от смях. Повечето зрители заеха удобни пози, разкрачиха крака и скръстиха ръце — явен знак, че бяха готови да изгледат представлението.